Лансираното от Европейската комисия предложение да се сложи таван на приходите на електроцентралите, произвеждащи евтин ток, предизвика сериозни критики у нас. Български икономисти коментират, че такава идея е символ на брутална намеса срещу пазарната логика и директно вреди на българските интереси.
Предложението, представено от председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен като част от пакета мерки за справяне с енергийните проблеми, предвижда налагане на лимит от 180 евро/MWh за приходите на ядрените централи, тецовете, работещи на въглища, и производствата на електроенергия от възобновяеми източници. Всички постъпления над тази граница трябва да се препращат към държавния бюджет и да се преразпределят като помощи/субсидии, така че сметките на домакинствата и малкия и среден бизнес да бъдат поносими. Предвиждат се и субсидии за тецовете на природен газ. И освен това, ако една държава е голям износител на електроенергия – каквато е България, ще трябва да дели бюджетните приходи, събрани след въвеждането на "тавана" със страните вносители на тока. Европа опитва да наложи таван на цената на тока
"Това е безумна политика, която вместо да доведе до по-ниски цени дългосрочно, ще доведе до трайно по-високи цени на тока в ЕС, намалено производство и в края на краищата дори потенциална криза с недостиг на ток. Това е така, защото вместо да се стимулират частните инвестиции в местно производство на ток и увеличаване на предлагането (от там и намаляване на цената), се прави точно обратното – частните инвеститори се наказват и гонят от сектора, като се отнемат голяма част от приходите им", коментира в профила си във Facebook финансовият експерт и бивш министър Никола Янков и добавя, че водещи политици в ЕС, лансиращи "спасителни" идеи нямат никакъв опит в реалния бизнес.
"Предлага се таван от 180 евро/MWh за приходите на производителите на ток с ниска себестойност (т.нар. inframarginal producers). Това според ЕК са всички АЕЦ, ТЕЦ на лигнитни въглища и всички ВЕИ (вкл. хидроцентрали). Това на практика е цялата българска енергетика – частна и държавна, малка и голяма. Разликата в цената над този таван се предлага да отива в бюджета на държавата членка, за да може тези пари да помагат за сметките за ток на домакинствата и малките и средни фирми. А, да – и да субсидират производителите на ток от (до скоро руски) природен газ, защото не им излизала сметката при тези високи цени на газа. Обаче, ако държавата членка има голям експорт на ток – както е България – се предлага тези бюджетни приходи да се делят с държавите членки, вносители на тока, тъй като гражданите им ги плащат", пише Янков. При рекордна цена на тока от 1200 лв., ако спрем износа, губим милиарди
"Инвестициите в енергетиката са по дефиниция дългосрочни. Инвеститорите разчитат на "добри" години с високи цени – като 2022 г., защото те компенсират "лошите" години с ниски цени, каквито неминуемо ще има през дългия живот на инвестицията им. Ако политиците им ограничават възможността за печалби през добрите години, без да покриват обаче загубите им през лошите, това променя изцяло финансовата математика и можем да сме свидетели на огромен отлив на капитали от сектора. Това важи и за всеки друг сектор в икономиката, където започнат да се месят правителствата", категоричен е специалистът.
Според него предложенията на ЕК поставя опасен прецедент и вдига значително т.нар. "политически риск" в ЕС – част от света, разглеждана от международните инвеститор като стабилна в икономически, правен и политически план. По думите му по-високият политически риск ще значи по-малко инвестиции в европейската енергетика за години напред. Което пък ще значи трайно високи цени и недостиг на ток. Което пък ще значи ограничен икономически растеж и по-нисък жизнен стандарт. "И – ако на някой все още му пука за това с тези цени на тока – няма да има "зелена икономика" и електромобили в Европа, защото няма да има достатъчно ток. Нито скъп, нито евтин. Така че предложението на ЕК върви директно и срещу декларираните политически цели за "позеленяване", пише финансовият експерт. Сметката за ток е по-висока от минималната заплата в България
Янков опасява, че "политическото ръководство на ЕС явно се състои предимно от хора, които никога не са правили бизнес и не са инвестирали пари. Ефектите от техните решения ще са ужасяващи в дългосрочен план за всички граждани на Съюза". Според него това са краткосрочни популистки мерки, насочени към следващите няколко месеца, без стратегически анализ за средносрочните и дългосрочни ефекти върху икономиката на съюза.
Експертът се надява българските евродепутати да противостоят на погрешните предложения. "Правилната политика е точно обратната – да се стимулират спешно повече частни инвестиции в този тип централи, които ЕК иска да накаже. Те ще осигурят ниските цени и енергийната независимост на Европа. А за всички други, които разчитаха да правят ток с руски газ, дойде "Видов ден". Но няма нужда ние да покриваме загубите им", категоричен е Янков. Германия намалява отоплението и осветлението тази зима заради енергийната криза
Бившият депутат Владислав Панев, председател на Зелено движение, също смята, че идеята за "таван" крие рискове. "Предложенията на ЕК на пръв поглед изглеждат много добри. За България обаче наистина е само на пръв поглед. Защото ако се зачетем внимателно може да се окаже, че накрая българските производители на ток ще финансират по-ниски цени за чужди потребители. Можем да бъдем ударени там, където сме най-конкурентни.
В скъпия износ на електроенергия с ниска себестойност, което финансира тавана на цените за нашите консуматори. Дяволът, разбира се, е в детайлите и през следващите дни ще разберем повече от тях. Надявам се служебното правителство да е защитило българския интерес", посочва Панев във Facebook. България е трета в Европа по нетен износ на ток
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Задава ли се режим на тока и парното у нас?
Износът на ток скочи над 2 пъти
Коментари