Колко е твърде много? Това е въпросът, с който Европейската централна банка ще се бори на срещата за паричната политика в четвъртък. Въпреки че има нарастващи доказателства за изпадането на еврозоната в рецесия, не може да се прогнозира дали Управителният съвет ще реши, че е нужно повишение с четвърт пункт на лихвения процент по депозитите за ограничаване на инфлацията, пише редакторът на Bloomberg Маркъс Ашуорт.
Срещата тази седмица включва актуализирани прогнози, като повечето анализатори очакват намалени очаквания за растеж, но малка промяна в прогнозите за инфлацията. Производството в еврозоната вероятно ще се свие през третото тримесечие и е малко вероятно останалата част от годината да бъде по-добра, което може да поеме голяма част от тежестта на успокояването на потребителските цени.
Ястребова пауза, запазване на склонността към затягане, би била най-разумният курс на действие за оценка на последствията от деветте покачвания на лихвения процент по депозитите на ЕЦБ от отрицателните 0,5% през юли 2022 г. до сегашните 3,75%. Политиците още могат да подчертаят, че е възможно последващо увеличение по-късно тази година и има инструменти, различни от лихвените проценти, които ЕЦБ може да използва, за да поддържа строга парична позиция. Възможно е по-нататъшно разтоварване на портфейла от облигации за количествено улесняване, заедно с други мерки за намаляване на баланса.
Това, което е ясно е, че ужасните икономически данни идваха едни след други през последните седмици. Фабричните поръчки в Германия през юли паднаха с 11,7%. Съставните крайни августовски поръчки на мениджърите по покупки в еврозоната паднаха още под линията на растеж – свиване от 50 до 46,7 пункта. PMI в сектора на услугите при 47,9 е в зоната на свиване. Производственият PMI също спадна, като германският показател беше под 40. Производствените цени в еврозоната през юли се сринаха допълнително до минус 7,6% на годишна база. Проучването на банковото кредитиране на ЕЦБ от юли показа, че кредитните условия и кредитирането са значително затегнати.
Според макростратега на Bloomberg News Саймън Уайт, един от най-добрите водещи индикатори за икономически растеж в еврозоната е паричното предлагане М1. Той рязко спадна през последните месеци, което показва продължаващо отслабване на икономиката.
Ако ЕЦБ направи пауза, както сочи ценообразуването на фючърсния пазар, гуверньорът Кристин Лагард без съмнение ще застъпи политическа позиция „по-високи за по-дълго“ на пресконференцията си. Поддържането на лихвените проценти като „високопланинско плато“, както го описа главният икономист на АЦБ Хю Пил в реч на 31 август, бързо се превръща в пътеводна звезда на големите централни банки. Въпреки че намаленията на лихвените проценти не се оценяват в пазарните фючърси на еврото до средата на 2024 г., ЕЦБ ще бъде решена да не създава впечатлението, че цикълът на повишаване на лихвените проценти може бързо да се обърне.
Притесненията за вторичното покачване на инфлацията, предизвикано от по-високите разходи за енергия, са основните притеснения на ястребите от ЕЦБ, които искат да продължат да увеличават разходите по заемите. Нарастващите цени на суровия петрол, изострени от съкращенията на производството, допринесоха за още по-широк диапазон от мнения от обикновено през последните седмици.
Според проучване на Bloomberg сред икономисти мнението е почти равномерно разделено между увеличение или пауза. Очевидно е време за класически компромис на ЕЦБ. Пауза тази седмица, заедно със запазването на заплахата от окончателно увеличение до по-късно през годината може да помогне за предотвратяване на очакванията за намаляване на лихвените проценти да бъдат внедрени в пазара. Паузата представлява сигнал за проблеми – но Федералният резерв успя успешно да се справи с такава пауза на заседанието си през юни и възобновяването на затягането месец по-късно.
Очакванията за бъдеща инфлация в еврото остават най-високи от 10 години и, за нещастие на ЕЦБ, още са доста над целта от 2%. Миналата седмица Шнабел предупреди за рискове от повторна инфлация на фона на влошаващ се растеж, водещ до стагфлация. Протоколът от юлското заседание на ЕЦБ сочи, че участниците са загрижени за ефектите от затягането на паричната политика.
Така че мерки, различни от лихвените проценти, могат да влязат в действие. ЕЦБ вече намалява баланса си, но увеличаването на пасивното изчерпване на нейния портфейл от 5 трлн. евро би било логично. Към момента постъпленията от падежиращи облигации от по-голямата наследена програма за купуване на активи не се реинвестират, докато обратното изкупуване от по-гъвкавата програма за спешни покупки при пандемия ще продължи да се реинвестира изцяло до края на следващата година. Това вероятно е напът да се промени.
Основните държави от еврозоната имат обърнати криви на доходност, където доходността на по-краткосрочния дълг е по-висока от тази на дългосрочните облигации. Това може да има депресивен икономически ефект и често се разглежда като предвестник на рецесия. Увеличаването на количественото затягане би трябвало да има по-големи последици върху облигациите с по-дълъг матуритет предвид удължения матуритетен профил на активите на ЕЦБ. Може да помогне за обръщане на инверсията.
Нагел често призовава за повече QT, след като лихвите достигнат връх. Холцман заяви в края на август, че е „голям защитник на започването на дебата за прекратяване на реинвестициите в PEPP по-рано, отколкото се предвижда в момента“. Въпреки това Нот заяви в сряда, че докато „обосновката за продължаване на реинвестициите става все по-слаба... отказът от предишни насоки има цена. В този момент не мисля, че трябва да поемаме този разход.“
Срещата на ЕЦБ няма да е лесна, но глътка въздух със сигурност ще се отрази добре на икономиката на еврозоната. Това може дори да доведе до по-добре информирана парична политика след една задъхана година на непрекъснато затягане. Време е да се следват правилата на Фед и да се внесе малко разнообразие, предава Bloomberg.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Целите на ЕЦБ да намали инфлацията: Идва ли краят на лихвените повишения?
ЕЦБ повиши основните лихви до най-високото ниво в своята история
Коментари