Изработваме по 341 млн. лева на ден

Българите изработват средно по 341 млн. лева на календарен ден през настоящата 2021 година. Така брутният вътрешен продукт за тази година се очаква да достигне 124.5 млрд. лева. Въпреки пандемията, консолидираните приходи в бюджета се очаква да достигнат 47.6 млрд. лева. Ако приемем, че всичко изработено от началото на годината отива в държавата хазна, то ще ни трябват 140 дни да я попълним. По този начин „Денят на данъчна свобода” през 2021 г. се пада на 20 май. Казано с други думи, след тази дата българите започват да работят за себе си. Това е най-късната дата за „данъчна“ свобода през последните над 10 години, съобщават от „Институт за пазарна икономика”.

Пандемията увеличи преразпределението като през 2021 г. се очаква консолидираните приходи по бюджета да достигнат 38.2% от БВП на страната. След възстановяването от предходната криза, в един продължителен период – от 2013 до 2018 г. – приходите бяха в рамките на около 35-36% от БВП. Нарастването сега показва, че ролята на държавата в икономическия живот на страната се увеличава. Това се потвърждава и от другата голяма промяна, а именно – значително по-високите публични разходи и свързания с тях голям дефицит, който се очаква да достигне 4.9 млрд. лв. през 2021 г., пише в съобщението. 1/3 от икономическия растеж идва от държавни харчове

Само въпросните 4.9 млрд. лв. се равняват на над 14 дни за „отработване“. Това са допълнителните дни, през които икономиката щеше да работи само за бюджета, ако трябваше да покрие и планирания дефицит. Наричат ги дни за отработване, тъй като дефицитът в крайна сметка винаги тежи върху данъкоплатците – макар и отложено в бъдещето. Работещите българи получават помощ от европейските граждани, като заложените помощи в бюджета са близо 4 млрд. лв. Трансферите от ЕС на практика ще ни спестят близо 12 дни работа за държавата. Официалната дата на данъчната свобода – 20 май 2021 г., включва всички приходи, в т.ч. „приносът“ на европейските данъкоплатци, посочват от ИПИ.

Най-голямата тежест традиционно пада върху работещите българи. Денят на данъчна свобода за работещите настъпва по-късно, тъй като те попадат в обхвата на облагането върху доходите, в т.ч. попълването на осигурителните фондове. На фона на безпрецедентния срив на стопанската активност през първата половина на миналата година, работещите българи продължават да внасят все повече в държавната хазна. Наличието на различни разходни мерки в отговор на кризата е преди всичко благодарение на данъкоплатците, които понесоха пълната тежест на пандемията, добавят от организацията.