ЕК повиши прогнозата за българската икономика

Европейската комисия повиши прогнозата си за растежа на българската икономика през тази година, но понижи очакванията си за следващата 2022 година. Според пролетното издание на прогнозата, българската икономика ще нарасне с 3.5% през тази година и с 4.7% през следващата 2022 година. За сравнение, в зимното издание на бюлетина, ЕК очакваше ръст от 2.7% през настоящата година и 4.9% за 2022 година. Понижението не изглежда сериозно, тъй като в есенното издание на документа от края на 2020 година, европейската институция прогнозираше разтеж от 3.7% за 2022 година.

Износът на стоки и повишеното външно търсене ще са основен генератор за повишението на БВП през тази година, сочи прогнозата, публикувана на сайта на Министерство на финансите. Износът на услуги ще зависи от развитието на туризма, като през текущата година ще има известно подобрение спрямо кризисната 2020 г., но нивото ще остане с около 25 % по-ниско спрямо 2019 г., а възстановяването ще продължи през 2022 г.

Вътрешното търсене също ще има роля за икономическия растеж. Отпускането на ограничителните мерки ще даде тласък на потребителското търсене през втората половина на тази година. Положителното развитие на пазара на труда ще помогне на растежа през 2022 година.Ключов фактор за нарастването на инвестициите ще бъде успешното прилагане на Националния план за възстановяване и устойчивост, пише в документа.

Рисковете пред прогнозата са балансирани. Положителните вторични ефекти от Плана за възстановяване и устойчивост върху частното потребление и инвестициите биха могли да бъдат по-големи, но закъснения и неефективност при неговото прилагане може да възпрепятстват ускоряването на икономическата активност.

ЕК очаква показателите на пазара на труда да се подобрят още, като оценката за мерките за запазване на работните места у нас е положителна. В съответствие с възстановяването на икономиката броят на заетите постепенно ще се повиши с 0.6 % през 2021 г. и 1.3 % през 2022 година. Нивото на безработица се очаква да се понижи до 4.8 % през 2021 г., а през 2022 г. да падне под предкризисните нива. Реалните заплати ще продължат да нарастват. 

След отчетеното забавяне на инфлацията в страната през 2020 г., във връзка с по-ниските цени на енергийните стоки и по-слабото поскъпване на храни и услуги, очакванията на ЕК са тя да се ускори до 1.6 % през 2021 г. Сред факторите за това ще бъдат прогнозираното поскъпване на енергийните стоки и вторични ефекти по линия на по-високите цени на горивата. През 2022 г. повишението на общият ХИПЦ ще достигне 2 %, подкрепено от ускорението на икономическия растеж и връщането му към потенциала. БНБ: Застаряването на населението пречи на икономическия растеж

След влошаването на фискалната позиция през 2020 г. вследствие от Covid-пандемията до дефицит от 3.4 % от БВП (съгласно ЕСС2010), в средносрочен план ЕК очаква постепенна консолидация. През 2021 г. възстановяването на икономиката, включително и положителното влияние на инвестициите, финансирани от Механизма за възстановяване и устойчивост на ЕС, ще окажат положително влияние върху приходите, но фискалните мерки за запазване на работните места и повишаване на доходите в бюджетния сектор ще доведат до силно нарастване на публичните разходи. В резултат, през настоящата година се очаква бюджетният дефицит да намалее, но да остане над 3 % от БВП. През 2022 г. бюджетният дефицит се прогнозира да намалее до 1.9 % от БВП, главно поради приключване на мерките за борба с пандемията. Пандемията вдигна средния осигурителен доход със 130 лева

През 2021 г. се очаква държавният дълг да намалее до 24.5 % от БВП (при 25 % през 2020 г.), въпреки първичния бюджетен дефицит, основно в резултат на положителното влияние на по-високия икономически растеж. През 2022 г. съотношението на държавния дълг към БВП се прогнозира да намалее допълнително до 24 % от БВП.