Световният дълг е достигнал рекордните 337,7 трилиона долара в края на второто тримесечие, задвижван от облекчени финансови условия в световен мащаб, обезценяване на щатския долар и по-умерената политика на водещите централни банки. Това се посочва в тримесечен доклад на Института за международни финанси, браншова асоциация за финансови услуги, цитиран от Ройтерс. В него се съобщава, че глобалният дълг е нараснал с над 21 трилиона долара през първата половина на годината, достигайки 337,7 трилиона долара.
Кои страни увеличават дълга си?
Китай, Франция, САЩ, Германия, Великобритания и Япония са регистрирали най-големи увеличения на дълговите нива в доларово изражение, въпреки че част от ръста се дължи на отслабването на долара, установява институтът.
Още: Защо светът има проблем на стойност 91 трилиона долара?
Щатската валута е загубила 9,75 на сто от стойността си от началото на годината спрямо кошница от валути на основни търговски партньори.
Мащабът на това увеличение е сравним със скока през втората половина на 2020 г., когато антиковид мерките доведоха до безпрецедентно нарастване на глобалния дълг", се посочва в "Преглед на световния дълг" на Института за международни финанси.
По отношение на съотношението дълг/БВП – показател за способността да се обслужва дълга спрямо националното производство – най-големи ръстове са отчетени в Канада, Китай, Саудитска Арабия и Полша. В Ирландия, Япония и Норвегия съотношението е намаляло.
Още: Светът ще плаща за живота си на кредит с инфлация
Съотношението дълг към БВП
Като цяло глобалното съотношение дълг към БВП продължава да спада бавно, като остава малко над 324 на сто. В развиващите се пазари обаче съотношението достигна 242,4 на сто – нов рекорд, след корекция надолу спрямо майския доклад.
Общият дълг на развиващите се пазари се е увеличил с 3,4 трилиона долара през второто тримесечие, достигайки рекордните над 109 трилиона долара.
Емре Тифтък, директор на отдела за устойчиви изследвания на института, заяви по време на уебинар, че нарастващите военни разходи ще натоварят държавните бюджети на фона на засилващо се геополитическо напрежение.
Той отбеляза, че увеличението на дълга е концентрирано основно в държавния сектор, особено в страните от Г-7 и Китай. Тифтък добави, че реакциите на капиталовите пазари са по-силни в развитите икономики, като доходността по 10-годишните държавни облигации на страните от Г-7 е близо до най-високите си нива от 2011 година.
Натиск върху облигационните пазари
Развиващите се пазари са изправени пред рекордно високата стойност от почти 3,2 трилиона долара на подлежащи на погасяване на облигации и заеми през оставащата част на 2025 г., съобщи институтът.
Организацията предупреди, че фискалният натиск може да се засили в страни като Япония, Германия и Франция и предупреди за така наречените "облигационни надзиратели" – инвеститори, които продават облигации на държави, чиито финанси смятат за неустойчиви.
"Макар че съотношенията на държавния дълг рязко нараснаха в развиващите се пазари през първата половина на годината – най-вече в Чили и Китай – реакцията на пазара тази година беше по-силна в развитите пазари", сочи докладът.
Авторите на доклада обръщат внимание и на опасения относно американския дълг, като отбелязват, че краткосрочните заеми са около 20 на сто от общия дълг и 80 на сто от емисиите на финансовото министерство
Коментари