Европейската комисия (EK) обяви в прессъобщение, че конвергентните доклади за готовността на България да се присъедини към еврозоната са положителни. Тя, заедно с Европейската централна банка (ЕЦБ) представиха днес докладите си. Двата извънредни доклада, поискани от нашата страна имат сходно съдържание, като документът на ЕК съдържа и препоръка към Съвета на ЕС. Така ЕК вече може да започне законодателен процес в ЕС, който предвижда обсъждане и постигане на политическо споразумение между държавите от еврозоната за приемането на България.
ЕЦБ също даде положителна оценка на България по отношение на изпълнение на критериите за присъединяване към еврозоната от 1 януари 2026 г. Това се посочва в прессъобщението на финансовата институция. България е постигнала добър напредък към икономическо сближаване с еврозоната от 2024 г. досега, подчертават от банката.
В анализа на финансовата институция, базирана във Франкфурт, е обобщено, че страната ни "е в референтните стойности на критериите за конвергенция и отговаря на законовите изисквания".
Още: Какви ще са мерките срещу поскъпване при приемане на еврото?
"Тази положителна оценка на конвергенцията проправя пътя за България да въведе еврото от 1 януари 2026 г. и да стане 21-вата държава членка на ЕС, която се присъединява към еврозоната", каза Филип Р. Лейн, член на Изпълнителния съвет на ЕЦБ, цитиран в съобщението. "Искам да поздравя България за огромната й отдаденост да направи необходимите корекции", допълни той.
Докладите за конвергенцията
В докладите за конвергенцията се представя оценка на напредъка на държавите членки на ЕС извън еврозоната с изключение на Дания, която има клауза за право на отказ, в изпълнението на критериите за въвеждане на еврото. В момента държавите членки извън еврозоната са България, Румъния, Полша, Чехия, Унгария и Швеция.
Още: Изпълнява ли България критериите за еврото: Последни данни
За да приемат еврото, държавите трябва да отговарят на критериите, установени в Договора от Маастрихт от 1992 г., наричани Маастрихтски критерии. Икономическите и правни изисквания са установени, за да се гарантира, че държавите членки са готови да приемат еврото и да функционират безпроблемно в еврозоната. Те са:
- Ценова стабилност - страната трябва да има стабилни цени, като средният темп на инфлация (наблюдавана за период от една година) да не е повече от 1,5 процентни пункта над инфлационния процент на трите държави членки с най-добри резултати.
- Стабилни и устойчиви публични финанси - планираният или действителният бюджетен дефицит не трябва да превишава 3% от БВП; отношението на държавния дълг към БВП не трябва да е по-голямо от 60% от БВП.
- Дългосрочни лихвени проценти, които да свидетелстват за устойчивостта на конвергенцията.
Още: Вдигна ли цените еврото в Хърватия?
- Стабилен обменен курс, който да показва, че икономиката може да устоява на колебанията на валутните курсове - страната трябва да участва във валутния механизъм (ERM II) поне две години: без значителни отклонения от централния курс на ERM II и без да девалвира своя двустранен централен курс спрямо еврото. Още: Желязков за докладите: Това е оценка за усилията на българското общество да сме част от ЕС
Пътят на България към еврото
Още на 25 ноември 2004 г. министърът на финансите Милен Велчев и управителят на Българската народна банка (БНБ) Иван Искров подписват споразумение за съвместни действия за ускореното присъединяване на България към Икономическия и валутен съюз (ИВС) и успешното въвеждане на еврото в България през 2009/2010 година.
На 25 април 2005 г. България и Румъния подписват в Люксембург договора за присъединяване към ЕС. На 21 юни 2005 г. Договорът за присъединяването на България и Румъния към ЕС е обнародван в "Официалния вестник" на ЕС. На 1 януари 2007 г. България и Румъния официално се присъединиха към ЕС.
След години на затишие по темата, началото на практическата подготовка за въвеждане на еврото в България е поставено чак от 3 юли 2015 година със създаването на Координационен съвет за подготовка на Република България за членство в еврозоната с Постановление 168 на Министерския съвет.
На 7 март 2018 г. Министерският съвет упълномощава министъра на финансите да проведе преговори по бъдещото присъединяване на България към Валутен механизъм ERM II.
На 10 юли 2020 г. България и Хърватия са приети в механизма ERM II - "чакалнята" за влизане в еврозоната. Решението на Европейската централна банка проправя пътя към първото присъединяване на нова страна членка към валутния съюз от 2015 година, когато Литва става 19-ата страна в него.
На 7 август 2024 г. Народното събрание прие окончателно Закона за въвеждане на еврото в България. С него се уреждат принципите, правилата и процедурите за въвеждане на еврото като парична единица на България, определят се ключови за преминаването към единната европейска валута правила, въвеждат се преходни периоди, които ще позволят на гражданите да се адаптират към новата валута. Приетият законопроект регламентира и правилата във връзка с адаптирането на информационните системи за работа с евро, както и адаптирането на регистри, счетоводни документи и други документи към еврото. Законът за въвеждане на еврото в България е обнародван в бр. 70 на Държавен вестник от 20 август 2024 г.
На 25 февруари 2025 г. министърът на финансите Теменужка Петкова и управителят на Българската народна банка Димитър Радев подписаха съвместно писмо, съдържащо искане за изготвяне на извънредни доклади за конвергенцията, и го изпращат до председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и до президента на Европейската централна банка Кристин Лагард.
Коментари