Ниската активност на македонския референдум е удар по Заев и Запада

Ниската активност на македонския референдум е удар по Заев и Запада
Източник: iStock/Guliver

Планът на Македония да промени името си, с което да сложи край на десетилетния спор с Гърция и да отвори пътя към членство в НАТО и ЕС бе поставен под въпрос след ниска избирателна активност на референдума за договора с Гърция. Това коментира европейската редакция на Politico, цитирана от "Фокус".

В референдум в неделя повече от 91% от избирателите подкрепиха договора на премиера Зоран Заев за преименуване на страната в Република Северна Македония, като само няколко избирателни секции още не са обявили резултатите си. Избирателната активност обаче е само около 36,9% - далеч под 50-процентовата граница, която е нужна, за да се счита вота за валиден, отбелязва изданието.

Ниската избирателна активност, която отчасти е резултат от бойкота на противниците на споразумението, е удар по правителството на премиера Зоран Заев и западните лидери, които подкрепиха силно договора, с който се надяват, че ще привлекат в своята орбита страната с население 2,1 милиона души и ще осуетят усилията на Русия да разшири влиянието си на Балканите, коментира „Политико“, като добавя, че Брюксел иска също да се възползва от моментума, дошъл с подписването на договора между Заев и гръцкия му колега Алексис Ципрас през юни, за да разрешат други опасни спорове в региона, като например, замразеният конфликт между Косово и Сърбия.

Медията коментира, че политиците в Македония и извън нея веднага са се опитали да обърнат резултата в своя полза. Тъй като референдумът е консултативен, сега битката ще се премести в парламента, който трябва да приеме конституционни промени с мнозинство от най-малко две трети, за да бъде приложено споразумението изцяло. Лагерът на подкрепящите договора за името има подкрепата на 71 депутата в 120-местния парламент.

Парламентът на Гърция, която твърди, че името на съседната страна представлява териториална претенция към северния регион на страната, който също се казва Македония и освен това представлява опит за присвояване на гръцката история и култура, също трябва да ратифицира споразумението. Изходът от гласуването в Атина далеч не е ясен, а Гърция има право на вето за членството на Скопие в НАТО и започването на присъединителни преговори с ЕС, докато спора още не е разрешен.

Реакция от Брюксел

ЕС бързо се опита да представи гласуването като успех и призова парламента да ратифицира договора с Гърция.

„Поздравявам гражданите, които излязоха да гласуват днес на консултативния референдум и се възползваха от демократичните си свободи“, заяви европейският комисар по разширяването и съседските отношения. По неговите думи, гласуването е доказало „широката подкрепа“ за споразумението с Гърция и за продължаването по пътя към евроатлантическа интеграция.

„Сега очаквам всички политически лидери да зачитат това решение и да го поемат с най-голяма отговорност и единство по партийни линии, в интерес на страната", добави той.

Но посланието му изглежда не е чуто от ВМРО-ДПМНЕ, която е част от дясноцентристката Европейска народна партия, която включва християндемократите на германския канцлер Ангела Меркел и други мощни поддръжници на сделката.

"Споразумението не получи зелена светлина от хората, а по-скоро сигнал за спиране", заяви Християн Миковски, лидер на партията. "Тези, които гласуваха" не ", и онези, които не отидоха в избирателните секции, изпратиха най-силното послание“.

Западните лидери изиграха важна роля в кампанията за референдума, като призоваха избирателите да подкрепят промяната на името. През последните няколко седмици Скопие - малка столица, която рядко посреща ВИП гости – бе залята от вниманието на високопоставени представители на западните страни, сред които германският канцлер Ангела Меркел, австрийският ѝ колега Себастиан Курц, американският министър на отбраната Джеймс Матис и Йенс Столтенберг, генералният секретар на НАТО.

Правителството на Заев направи връзката между името и интеграцията в западните институции имплицитно в референдумния въпрос, който гласи: "Подкрепяте ли членството в НАТО и ЕС чрез приемане на договора за името между Република Македония и Гърция?"

Докато членството в НАТО се очаква да последва бързо, ако договорът за името бъде ратифициран, пътят на Македония към Европейския съюз е по-дълъг и по-труден. Страната се бори с икономическите неволи и регистрира високи нива на безработица, защото много хора напуснаха страната в търсене на по-добри възможности.

Както и в целия регион, Македония също е измъчвана от тежки проблеми с политическата корупция, както и с организираната престъпност.

Сегашното правителство, което встъпи в длъжност миналата година след продължителна и понякога насилствена борба за властта с ВМРО-ДПМНЕ, гледа на споразумението за името като шанс за трансформация на страната.

Главните булеварди в Скопие са украсени с билбордове и гигантски банери, които подтикват хората да гласуват с "Да" в подкрепа на "европейската Македония". "На 30 септември взимаме историческо решение", пише на един от тях.

Но някои македонци гледат на промяната на името като на историческо предателство и заключиха, че най-добрият начин да се спре това е да бойкотират референдума. Така наречената кампания #Bojkotiram набра сила в интернет.

Една международна мониторингова група, Трансатлантическата комисия за неприкосновеност на изборите, съобщи за увеличение на нови и съществуващи ботове в „Туитър“, разпространяващи призиви за неучастие в гласуването. Нивото на дейност на такива ботове е по-високо, отколкото при други скорошни избори, като тези в Мексико и Италия, посочиха от групата.

При посещението си в Скопие военният министър на САЩ Джеймс Матис обвини Москва, че се опитва да повлияе на резултата от референдума. Русия отхвърли твърденията, но заедно с това изрази недоволството си от амбицията на Македония да се присъедини към НАТО.

Прагът на участие е спорен и поради факта, че македонският избирателен регистър е широко възприеман като неточен. Той включва 1,8 милиона имена, но не е актуализиран от години. През това време много македонци са емигрирали от една от най-бедните страни в Европа.

Десетилетният спор за името

И двете правителства и техните поддръжници определиха споразумението за историческо. Но това също предизвика и големи протести от двете страни на границата.

Флориан Биебер, професор по история на Югоизточна Европа и политика в университета в Грац, Австрия, заяви, че ниската избирателна активност на неделното гласуване носи риск страната да "попадне в още една политическа криза".

Ранните избори може да не са катастрофа за правителството, но кампанията ще бъде доста поляризирана и опозицията ще се противопостави на сделката, смята той. "Малко вероятно е ВМРО да спечели тези избори, но това ще доведе до ниво на несигурност, което всеки се опитва да избегне", отбеляза Бийбър.

През деня в Скопие избирателите, подкрепящи промяната, казаха, че се надяват, че това ще доведе до по-демократична страна, по-тясно интегрирана в Запада.

"Страната отдавна е изолирана и искам да се видим като част от Европейския съюз и НАТО", заяви Ясмина Димитровска, маркетингов специалист.

"Освен това е важно да поддържаме добри отношения с всички наши съседи. Спорът за името се влачи повече от две десетилетия и е крайно време да приключи ", заяви тя пред избирателна секция.

Нейният приятел Игор Чолаковски пък заяви: "Не искам приятелите ми да напуснат страната. Искам да имаме прилично качество на живот в Македония. "

Пред парламента шепа хора се събраха, за да се насладят на следобедна закуска на айвар, като знак за протест срещу сделката. "Бихме предпочели да останем тук и да ядем айвар, вместо да гласуваме на референдума", каза един от протестиращите.

Седа Ращавска, 74-годишна пенсионерка, заяви, че страната има "древно и библейско име и не трябва да го променяме".

„Защо да сме единствените, които да сменим страната ни? - попита тя. "Ще влезем в Европейския съюз, когато изпълним всички изисквания, но само като Македония, не като Северна Македония".

*Заглавието е на Expert.bg.

Редактор:

Expert.bg
Горещи оферти

Общо коментари / 0

Напишете коментар
Съгласявам се с общите условия за ползване на сайта
* Всички полета са задължителни. Коментарите подлежат на коментар.