България: Страната на лавандулата

Розата е гордостта на България, но една друга маслодайна култура засенчва нейната слава напоследък - лавандулата.

Родината ни вече е най-големия производител на лавандулово масло в света.

През последните години страната ни успя да изпревари лидера Франция и в момента се изнася лавандулов цвят за Германия, Австрия, Швейцария, дори за САЩ и Япония. Над 80% от продукцията е за износ.

През последните две-три години определено има интерес към лавандулата, тъй като цената на лавандуловото масло доста се е покачила и това е довело до повишаване на цената на лавандуловия цвят, коментира в интервю за агенция Фокус Веселина Ралчева, председател на асоциация „Биопродукти” и производител на лавандула.

Тази година конвенционалното лавандулово масло се продава навън на цена около 70 – 80 евро на килограм, а биологичното – 90-100 евро на килограм, като тези цени са малко по-ниски от миналогодишните. Тазгодишната реколта от лавандулови насаждения е с около 10% по-ниска от миналата година, но това се отразява на полученото лавандулово масло, обяснява председателят на „Биопродукти”.

Лавандулата е много устойчива култура, която има изисквания към климатичните условия и почвите. Най-подходящите региони за отглеждане на лавандулови насаждения в България са планинските региони - между Средна гора и Стара планина.

През последните години са се увеличили лавандуловите насаждения в Северна България, но добивът от тази част на страната показва, че черноземните почви и климатичните условия там не са особено подходящи, посочва Веселина Ралчева.

Най-важното изискване при оглеждането на лавандула е в периода, когато се прибира реколтата, времето да е горещо, сухо и да няма вятър. Карлово и Казанлък са регионите с най-много лавандулови насаждения в България.

Неприятели на лавандулата са молците и скакалците, които унищожават цялата реколта и пречат на биологичното развитие на културата.

Преди години се е смятало, че лавандулата се оглежда сравнително лесно по биологични начини без препарати и химични торове, но нашествията от молци и скакалци принуждават собствениците или да ползват скъпите биологични препарати или да се връщат към конвенционалния метод на производство, разказва Ралчева.

Борбата с вредителите е с препарати, които обаче не са биологично разрешени, а тези, които са разрешени – са много скъпи и производителите са принудени да използват конвенционалния метод на отглеждане.