Едва 3–4% е делът на биологичните, екологичните и натуралните храни от общия дял земеделска продукция, произведена в България, а между 80 и 90% от нея се изнася.
Това стана ясно по време на конференцията „Маркетинг в биологичното земеделие”, която се проведе в рамките на селскостопанското изложение АГРА в Пловдив, предаде БНР Пловдив.
Сред най-търсените родни биопродукти на международните пазари са лимец (диво жито), билки и мед, съобщи доц. Владислав Попов, директор на Агроекологичния център към пловдивския Аграрен университет.
820 са регистрираните биологични оператори в България през 2010-та година, а това е със 75 на сто повече спрямо предишната година.
Със 100% са нараснали площите, на които се отглеждат биологични продукти за 2009-та и 2010-та години, и вече са четвърт милион декара в страната, отчете Евгения Митрева от отдел „Биологично земеделие” към земеделското министерство.
Тя подчерта, че амбицията на ведомството е биологичните храни да бъдат включени в менюто на българите.
На конференцията в Пловдив беше отчетено още, че пазарът на биологичните продукти е един от най-бързо развиващите се в световен мащаб – годишният му ръст е между 4 и 10%, а на европейския пазар нарастването на биологичните продукти средно годишно е между 10 и 15 на сто.
Биологичното земеделие в България вече е на 17 години, негов център е Пловдив, а основоположникът му е проф. Стойчо Каров, припомни доц. Владислав Попов. Той подчерта, че Холандия е една от първите страни, които са подали ръка на България за развитие на биологично земеделие.
Сътрудничеството продължава и до днес – с холандска подкрепа Агроекоцентърът към Аграрния университет в Пловдив работи по проекта „Новото тракийско злато”, съчетаващ предлагане на биопродукти и екотуризъм.
Коментари