Над 70% от меда излиза извън страната. Няма друга българска стока в земеделието, от която да има такъв висок процент за износ.
Това каза в интервю за агенция Фокус Димо Димов, биопчелар и председател на Сдружението за биологично пчеларство.
На българския пазар медът си е добра стока на ниска цена – най-ниската не само в региона, но и в цяла Европа, докато за биопчелните продукти износните цени са почти същите като за конвенционалния мед, няма голяма разлика, подчерта Димо Димов.
Нашите цени на меда са най-ниски от всички други страни. Говорим за продажбите на дребно. За на едро цената е различна, според ситуацията има и повече, има и по-малко, уточни той.
В България изкупните цени също са много ниски, в съседните държави са малко по-високи, не много, но са по-високи, а най-зле е положението за цените на дребно – у нас цените са най-ниски, каза Димо Димов.
Според него, разликата се дължи на неорганизираност, липса на браншови структури.
Заради множеството проблеми с пчелите, би трябвало да се очаква повишение на цените на меда, но едва ли ще се случи, смята той. Като няма мед, най-лесното е да се внесе отвън, подчерта Димов.
Сега сме в началото на активната работа. Не се знае все още ще има ли мед. Току-що всеки си е направил равносметка колко семейства е загубил и от тази гледна точка нито е оптимистична картината, нито дори е нормална. След един месец може би ще се знаят повече неща. Сега цъфти акацията на повечето места в страната, цъфти добре обаче пчелните семейства не всички са добре подготвени и са по-малко, и това ще се отрази. Ако не се отрази на цената, ще се отрази на настроението на производителите. Все пак те са си оптимисти, всяка година произвеждат и за щастие не разчитат на държавната помощ, посочи Димо Димов.
Създадената нотифицирана схема за държавна помощ за съфинансиране на застрахователни премии при застраховане на пчелни кошери с пчелни семейства е добра инициатива, но няма да бъде използвана от пчеларите по простата причина, че на тях им липсват оборотните средства, с които да си заплатят застраховката, коментира още той.
Никой не може да каже предварително какви ще са резултатите от тази схема. Ще бъде една борба с вятърни мелници сигурно, както си беше с пчеларската програма през първите две години, докато тръгне що-годе, куп документи, които се искат, които трябва да бъдат набавени и които се дублират по отделните инстанции и няма нужда по принцип да се вадят тези документи. Борбата със застрахователите, която ще трябва да води държавата – там също ще има проблеми, смята Димо Димов.
Би трябвало в момента държавата да се насочи основно към подпомагането на онези земеделски производители, които развиват интензивно пчеларство или някакво специализирано пчеларство като биопчеларството или майкопроизводството и това да стане гръбнака на българското пчеларство.
Трябва да се субсидират според броя на кошерите, на всяко семейство. Средства за момента липсват по такива програми, няма възможност и скоро няма да има. А вече кой как ще се застрахова, трябва да остане на заден план. Схемата е добре направена, мислено е по нея, но самите пчелари как ще реагират, е съвсем отделна история, заключи Димо Димов.
Най-честата причина за високата смъртност при пчелите е проблемът на технологията на отглеждането им от пчеларите.
Преексплоатирането на пчелните семейства е една от често срещаните грешки при отглеждането им, с цел добив на повече мед. Грешка е и непрекъснатото и късно подхранване на пчелите, ненавременно подхранване.
Различни лекарствени препарати, които се използват неконтролируемо също биха могли да бъдат фактор за повишена смъртност на пчелните семейства. Неправилното зимуване върху манов мед, например, също може да окаже въздействие, както беше миналата година, липсата на угоители, което не зависи от пчеларите, но все пак оказва съществено влияние и т. н., каза Димо Димов.
Коментари