Чесънът е поредната зеленчукова култура, която е на път да бъде ликвидирана от българското селско стопанство.
На това мнение са производители на антибиотичното растение от Търговищки регион, предаде БГНЕС.
Апокалиптичните нагласи на фермерите са продиктувани най-вече от пасивното отношение на държавата към зеленчукопроизводителите. Стопаните споделят, че са игнорирани и не получават субсидии и други помощи, каквито вземат колегите им от други отрасли. Освен това прекупвачите предлагат много ниска цена за продукцията.
Чесънът ще изчезне, когато старите хора по селата си отидат. Сега младите вземат някоя нива от 1-2 дка и я оставят бабата на село да се грижи за нея. После продават продукцията и вземат някой лев над заплатата си. Но, когато бабата си отиде от този свят, никой няма да се занимава, сподели Димитър Петров, производител на чесън.
Той каза, че за в бъдеще ще останат само тези, които се занимават професионално с производството на чесън. Но те и сега са много малко и са на път да се откажат.
Негов колега от село Захари Стояново, който също гледа около 30 дка чесън разказа, че дори и да искат да работят държавата ги спира, защото по никакъв начин не ги подпомага. Освен това няма как да кандидатстват по различните програми на ЕС за техника. Това ги прави неконкурентноспособни на вноса от чужбина.
Смазаха ни, направо убиха картофо- и лукопроизводството в тази страна. Сега на ред е чесънът, сподели Иван Георгиев, също производител.
Трябва да има някакво подпомагане, дори и за хората с малко земя. Те продават, а това са пари, които влизат в местната икономика, коментираха производителите.
Прекупвачите от своя страна, минавали по търговищките села, предлагали цена, която не устройвала хората. След това внасяли чесън от Испания, а на борсата го продавали като български.
Преди 5-6 години се е налагало хората да продават и на 0.80 – 1.00 лв. за килограм. Миналото лято цената е била по-висока - около 2.00 лв., но пък в магазина няма чесън под 5 лв.
Според специалистите българският чесън превъзхожда вносния основно по вкусовите си качества и стегната структура на всяка отделна глава чесън.
Агротехниката на чесъна като култура е много подходяща за местните производствени условия. Тук може да се включи без особени инвестиции от труд и пари, както дребният и семеен производител, който иска да изкара допълнително 2 000 - 3 000 лв. над заплатата си, така и професионалист, който да сее на големи площи, твърди съавторът на българския сорт чесън "Здравец", Георги Тотев.
Според него, проблемите пред реализацията на българския чесън не са само ценови.
Пазарът търси и цени по-малките разфасовки, с които китайският чесън стана толкова масов в България, разказа специалистът.
Производителите от своя страна са убедени, че не само държавата следва да ги подпомага. Те са стигнали до заключението, че трябва да работят единно, за да може перфектният български чесън да присъства редовно не само на българската трапеза, но и сред потребителите от целия Европейски съюз, като се превърне в една от най-добрите експортни култури на България.
Коментари