Българите не са нещастни, а по-скоро предпочитат да се представят за такива. Те смятат за нещастни не толкова самите себе си, а по-скоро другите около тях.
Това е един от основните изводи от социологическото изследване "Българите и щастието", предаде БГНЕС.
Изследването е проведено от Института за социални изследвания и маркетинг по поръчка на Фондация Credo Bonum.
Измерено количествено щастието на българите, така както те самите се възприемат, е 5,57 по скалата от 0 до 10, но запитани колко щастливи са всички анкетирани българи формират оценка от 2,85 по същата скала.
Оценката на българите обаче надвишават световната средна оценка за щастие, която е 5,33. Спонтанно хората асоциират щастието най-вече със здравето, хармонията в семейството, спокойствието и сигурността.
Като най-значими фактори за щастието се посочват децата, доброто физическо здраве, добрите отношения в семейството или с партньора, душевното спокойствие, доходите.
Като най-щастливи и удовлетворени се определят младите хора (18 - 35 години) с високо образование, живеещи в големите градове. Най-нещастни и недоволни са възрастните хора над 55-годишна възраст, ниско образовани от малките градове и селата. Оказва се, че българите се определят като по-нещастни от европейците.
Масова нагласа все още е нагласата да не се споделя щастието. Повече от половината от запитаните предпочитат да не демонстрират щастието по различни причини. 22% от анкетираните смятат, че хората не обичат да слушат за успехите на другите, 13% не споделят щастието си, за да не им завиждат, 17% - не го правят от суеверие.
Запитани какво правят, за да се чувстват щастливи 21% от хората отговарят, че прекарват време със семейството си, 18% - изкарват достатъчно пари, 10% - се забавляват с приятели, 9% предпочитат да доставят радост на околните. 30% от анкетираните не са отговорили нищо на този въпрос.
Измерено количествено, българите са по-скоро щастливи в индивидуален план. В живота на всеки един от нас има ежедневно много неща, които могат да ни носят щастие, просто трябва да се настроим на тази вълна, заяви по време на представянето на изследването основателят на Фондация Credo Bonum Цветелина Бориславова.
Коментари