Във времена на финансова криза, възмущението към банковия елит расте и бедните мечтаят за по-строги закони срещу осмелилите се да нарушат правилата на играта.
Дали обаче заплахата от възмездие би възпряла алчността? Едва ли.
Исторически преглед на руския финансов сайт vestifinance.ru напомня, че дори страхът от смъртно наказание не успява да обезкуражи мошениците.
Суровите мерки против финансовите машинации не са приоритет на съвременната цивилизация. Още кодексът на Хамурапи, съставен преди 3700 години гласи, че нарушилият условията на договор трябва да бъде наказан със смърт. Санкцията застрашавала лъжците независимо дали ставало въпрос за устно съглашение или фючърсни контракти, които, ако щете вявайте, били широко разпространени в Месопотамия.
По-близо до съвремието, в Каталония, разорилият се банкер рискувал не само репутацията си. Глашатаи обявявали за провала му на площадите, но освен това той бил задължен да живее само на хляб и вода, докато не се разплати с всички свои клиенти. Ако до една година не успеел да стори това, го заплашвала смърт. Същото било наказанието и за фалшификация на финансови документи.
Пример, че строгите закони не ограничват желанието за бързо забогатяване, е Англия от XVI- XVII век. Въпреки че фалшификаторите на монети били заплашени с бесилото, този вид престъпления станали масови към края на периода. Не помогнало и по-строгото наказание: да бъдеш намазан с катран и изгорен жив.
През 1696 г. не кой да е, а легендарният Исак Нютон поел надзора над Кралския монетен двор. Короната се надявала, че само неговият гений може да изкорени престъпността. Нютон се заел със задача с огромен ентусиазъм и предприемал действия, които днес бихме сметнали за драстични. Но не отбелязал окончателен успех.
Както сочи историята, никакви закони не успяват да се преборят ефективно с измамите. И всяка финансова криза е, в най-добрия случай, предпоследна.
Коментари