Готови ли са децата ни да станат финансово отговорни възрастни? Не, ако питаме родителите им, отбелязва CBS News.
Според ново проучване, поведеното от McGraw-Hill Federal Credit Union, 49% от майките в САЩ не са убедени, че отрочетата им са подготвени да започнат работа, 44% казват, че те няма да могат да се издръжат, докато следват в колеж, а 33% не вярват, че наследниците им са способни да спестяват или дори – да живеят самостоятелно. Едва една трета от майките смятат, че децата им са готови да посрещнат новите си финансови отговорности, след като достигнат пълнолетие.
Но кой е отговорен за това? Кой може да възпита младотото поколение, ако не родителите? Съседите? Или църквата? И колкото и важно да е образованието, учителите трудно могат да научат децата ни на финансови умения, ако те не усвоят основите у дома.
Експерти на McGraw-Hill препоръчват няколко тактики за разрешаване на проблема: от отпускането на твърда ежедневна или седмична сума, за която подрастващите да са отговорни, до първи уроци за кредитните карти, лихвените равнища и други „скучни подробности” от света на възрастните.
Ясно е, че ако наследникът ви няма понятие що е то кредитна карта и мисли, че тя е само безграничен източник на блага, шансовете му да оцелее самостоятелно след навършване на 18 са нищожни. Разбира се, неволята учи, но не би навредило ако и родителите се включат към тези уроци.
Да засегнем първата точка: 49-те процента майки, които не вярват, че децата са готови да започнат работа. Ако сте от тях, ето какво можете да направите, за да им помогнете: купете им алармен часовник. Ако ви се налага вие да ги будите всяка сутрин за училище и да висите на главите им, за да сте сигурни, че няма да закъснят, значи им правите лоша услуга. Гимназията е времето, в което тийнейджърите се учат на отговорост. Да, уморени са. Да, животът е тежък. Но той няма да стане по-лесен след абитуриентския бал.
Не проверявайте домашните им. Да, може и да не получат само шестици и да не заминат за Харвард (а влизането там така или иначе се случва на малцина). Работодателите търсят хора, които могат да се оправят сами. По-добре детето ви да остане на поправителен в седми клас, отколкото, като порасне, непрекъснато да разчита на чужда помощ. И да, по-добре да получи двойка, отколкото вие да получите шестица за домашното по физика, което сте написали.
И третото правило – работа, работа, и повече работа. Помага ли детето у дома? Мие ли чиниите? Чисти ли ваната? Има ли задължения и справя ли се с тях? Е, едва ли смятате, че като порасне, детето ви ще мие чинии или тоалетни. Да, надявате се да стане лекар или адвокат. Ако обаче то не се научи от ранна възраст за изпълнява съвестно възложените му задачи, по-вероятно е да се окаже зад метлата, отколкото зад бюрото. Окуражете го да работи през ваканциите. Независимо дали ще помага в ресторант за бързо хранене или ще разнася вестници, това е добър начин да започне да свиква със света на възрастните. Нещо повече – наследникът ви ще получи предимство пред тези негови връстници, които чакат мама и тате да се погрижат за всичко.
Едно от най-трудните за налагане правила – ограничете електрониката. Да, тийнейджърите са по-влюбени даже от нас в смартфона или таблета си. Добрият служител обаче знае кога да изключи телефона. Работодателите не търсят хора, които са поставили нов рекорд по публикувани постове в Twitter. Те търсят някой, който... ами, да работи. За начало – когато вечеряте, нека цялото семейство изключи електронните си уреди. (Да, включително и мама и тате.)
И накрая – обяснете на децата, че те не са центърът на Вселената. Вероятно за начало ще им се наложи да се примирят със скучна и ниско платена работа, която не носи особен престиж. Ако детето ви смята, че е изключително специално, може да му е изключително трудно да преодолее тази фаза. Защото в света на възрастните, ако искаш да те приемат насериозно, първо трябва да докажеш, че си го заслужил.
Анна Улф
Коментари