Един човек седял в оазиса близо до входа на близкоизточен град. Приближил се до него юноша и попитал: „Никога преди не съм бил тук. Какви хора живеят в този град?”
Старикът отговорил: „А какви са хората там, откъдето идваш?”
- Егоисти и зли. Именно затова с радост ги напуснах.
- Е, тук хората, които ще срещнеш, са точно същите – предупредил го мъдрецът.
Не изминало много време и друг пътник задал същия въпрос.
- Току що пристигам. Кажи ми, дядо, какви хора живеят в този град?
Старецът пак пита:
- Кажи, сине, а как се отнасяха към теб в града, от който пристигаш?
- О, там живееха добри, гостоприемни и благородни души. Много приятели оставих и ми беше трудно да се разделя с тях.
- Тук ще намериш същите – отговорил мъдрецът.
Един търговец, който поил камилите си наблизо, чул и двата разговора. Едва изчакал втория човек да се отдалечи и започнал да упреква стареца:
- Как може да дадеш два съвършено различни отговора на един и същи въпрос!
- Сине мой, всеки носи света си в собственото си сърце. Този, който в миналото не е открил нищо хубаво в местата, които е посетил, няма да намери доброто и тук. А този, който е имал много приятели, и тук ще намери вярност и преданост. Защото, виждаш ли, околните стават такива, за каквито ги мислим.
Коментари