Георги Ангелов, ikonomika.org
На пръв поглед, лесен въпрос – на всеки три месеца се цитират данни от БНБ, според които влоговете в банките са основно на богати хора и броят на "депозитните милионери" расте (стигнал е 519 човека през септември). Обаче, реалността е доста по-сложна и неясна.
1. Данните на БНБ не дават отделна статистика за депозитите на хората
БНБ публикува данни за депозитите на "Нефинансови предприятия" и на "Домакинства и НТООД" – често се приема, че перото "Домакинства и НТООД" се състои от депозити на отделни хора. Обаче това съвсем не е така, защото:
- в перото "Домакинства и НТООД" се включват "физически лица, самостоятелни предприемачи (в т.ч. еднолични търговци и самонаети лица) и нетърговски организации, обслужващи домакинствата (НТООД)"
- в нетърговски организации, обслужващи домакинствата (НТООД) се включват "синдикати, политически партии, фондации, сдружения, църкви и религиозни общества, читалища, културни и спортни клубове"
С други думи, в статистиката за депозити на домакинства се включват също така едноличните търговци, както и множество други организации – от синдикати до футболни клубове. В България има стотици хиляди еднолични търговци, някои от тях с голям бизнес, с десетки и стотици служители и е нормално да имат големи оборотни средства в банки. Това не са лични средства на едноличния търговец, това са оборотни средства на бизнеса му. Партии, синдикати, сдружения, спортни клубове също имат сериозни финансови обороти, така че е нормално да имат средства в банки.
Съответно, наистина има 519 депозита над 1 милион лева, но повечето от тях най-вероятно са средства на еднолични търговци, синдикати, партии, фондации, футболни отбори и пр. Същото се отнася и за повечето големи депозити. Повечето от тези депозити не са собственост на хора милионери.
2. Данните на БНБ не разделят вложителите на богати и бедни
Статистическите данни дават информация за броя и големината на депозитите – а не за броя и богатството на вложителите. А между тези две неща има огромна разлика. Често се прави допускането, че сметките с по-малки суми са собственост на бедни хора, а сметките с по-големи суми са собственост на богати хора. Обаче нещата са неимоверно по-сложни.
Според данните към края на септември 2011 година в България има 26 милиона отделни депозита в банки - от тях почти 14 милиона са депозити на фирми, а останалите малко над 12 милиона са на домакинства и НТООД. Очевидно е, че хората, които ползват банкови услуги, имат средно по няколко сметки в банки. Например, един човек може да има срочен влог за 190,000 лева, отделно може да има разплащателна сметка в която си получава заплатата с 1,300 лева останали в края на месеца в нея и отделно може да има сметка към кредитна карта, в която може да няма почти никакви собствени средства. Ето как, един и същи човек едновременно има голям влог и в същото време има още няколко сметки, в които има малки наличности.
В допълнение, както споменахме голяма част от сметките в перото "домакинства" са на еднолични търговци, синдикати, сдружения, спортни клубове и т.н. Много от тях имат по няколко сметки в различни валути и с различни наличности – в някои може да има милиони, а в други има минимални салда. Това, че в някои сметки има минимално салдо не води до извода, че те са собственост на бедни хора – някои наистина са собственост на хора с по-ниски доходи, но други са разплащателни или картови сметки на хора, еднолични търговци и др.под, които имат значителни финансови ресурси, но просто не ги държат в точно тази сметка.
3. Данните са статични и не свързват кредити и депозити
Няколко примера.
Ако един едноличен търговец е взел кредит от 2 милиона лева за инвестиционен проект. Тези средства няма да бъдат похарчени наведнъж, а постепенно докато бъде завършен проектът. Съответно, междувременно средствата ще бъдат в сметка на съответния едноличен търговец и ще се отчитат като депозит над 1 милион лева.
Ако едноличен търговец или спортен клуб плаща заплатите за предишния месец на първо число на следващия месец, то тогава за него е нормално да натрупа големи финансови наличности към края на месеца, които само след един ден ще се стопят с плащането на заплатите. Същото се отнася и по отношение на график на получаванe на плащания от клиенти, плащания към доставчици и т.н. Тъй като имаме данни само към една точка – а именно края на тримесечието – такива временни и междинни ефекти могат да оказват значително влияние.
П.С. Според статистиката под депозити се разбират практически всички средства, внесени в банка.
БНБ: Депозити на домакинства и НТООД
Коментари