Европейският съюз подготвя редица промени във финансовата си политика за новия програмен период 2014-2020 година, с които се надява да засили финансовата дисциплина сред страните членки. Това стана ясно днес на кръгла маса във връзка с европейските фондове, проведена в София.
За първи път съюзът ще следи изкъсо за какво точно се използват средствата, отпускани по оперативните програми. Страните членки пък сами се съгласиха европейските им средства да бъдат спирани, ако не изпълняват макроикономическите условия на съюза. Според ЕС така ще се стимулира фискалната дисциплина на държавите.
Мерките са част от Споразумението за партньорство - нов инструмент, който ще замести Националната стратегическа референтна рамка (НСРР) за настоящия период 2007 -2013 година. То е обвързващ документ за страните членки и определя приоритетите за развитието на всяка от тях през следващия седемгодишен период, както и размера на средствата, които ще получат.
Парични спорове
За първи път в историята на ЕС се случва и друго - страните членки сами поискаха бюджетът на съюза да бъде намален. През февруари т.г европейските лидери решиха средствата да бъдат сведени до 960 млрд. евро вместо първоначално предложените от Европейската комисия 1,033 трилиона. Съкращаването на парите обаче предизвика и някои несъгласия, в следствие на което започнаха преговори между Европейския парламент, ЕК и страните членки.
Във вторник (18.06) предстои поредната среща за договаряне на финансовата рамка, съобщи Ивайло Калфин, който е съдокладчик на Европейския парламент по финансовата рамка. На нея ще присъстват представители на Европейския парламент, Европейския съвет и настоящото ирландско председателство на ЕС. Калфин обаче заяви, че е скептичен относно постигането на споразумение. „В позициите на парламента и съвета има големи разлики. Възможно е дори да няма бюджет за следващите седем години. Ако това се случи страните членки ще трябва да внасят по-големи вноски, но ЕК ще бъде правно възпрепятствана да ги харчи”, обясни Калфин.
Загуби в България
България е усвоила едва 31% от средствата, отпуснати й от ЕС за периода 2007 – 2013 година. Това означава, че страната вероятно ще загуби близо 1 млрд. евро европейски пари, тъй като е почти невъзможно останалите 69% да бъдат усвоени до края на периода. Това заяви представителят на Европейската комисия Йероен ван Оел на събитието.
Сред причините за ниската усвояемост на средства у нас са липсата на опит, тъй като това бе първият програмен период на България, както и недобре изготвените проекти. Като пример бе даден проектът за магистрала „Струма”, в който според Оел е имало редица неуточнени подробности.
През новия програмен период 2014 – 2020 година. България няма да получи повече пари, отколкото имаше през настоящия, затова е нужна по-голяма ефективност на усвояването, заяви Ивайло Калфин. Според договореното до момента европейските пари за България за следващите седем години ще бъдат 15.4 млрд.евро, като 7 млрд. от тях са по линия на политиката за сближаване.
Въпреки че не се очакват допълнителни средства, стана ясно, че през новия период у нас ще действат и нови оперативни програми. Отделни ОП вече ще има за наука и образование и за подобряване на работата на администрацията.
Миналата година ЕК предложи на държавите членки 11 възможни цели, от които да изберат своите приоритети, в които да влагат най-много средства. България обаче реши да работи по равно по всички 11 цели. Въпреки че според някои експерти това е наложително заради изостаналостта на страната в много отношения, други твърдят, че така ще се получи прекалено разливане на средства.
Автор: Деница Райкова
Коментари