Саудитският крал Абдула почина на 90-годишна възраст, добавяйки още един елемент към общата несигурност в региона на Персийския залив. Кралското семейство действа бързо, за да осигури гладко преминаване на властта в ръцете на полубрат му принц Салман, но дали той ще успее да си спечели авторитета на предшественика си?
Крал Абдула бе познат като предпазлив реформатор. Или поне той самият се смяташе за такъв, макар много от въведените от него промени се струваха на Запада недостатъчни. За Саудистка Арабия обаче те бяха нещо.
Абдула бин Абдул Азиз ал-Сауд е роден в Риад през 1924 г. Баща му, кралят Абдул Азиз, имал 22 жени. Абдула бил единствен син на своята майка, имал и две сестри. Бил прилежно обучаван по арабска литература, различни науки, религия. От бедуинските номади пък научил как да се грижи за коне и как да оцелява в пустинята. През 1962 г. става командир на Националната гвардия, която се състои именно от представители на бедуински племена.
В съзвучие с ислямските закони Абдула имаше само по четири жени едновременно, но се е женил поне 13 пъти. Доколкото е известно, има седем сина, всеки от които заема висша позиция във властта. От 15-те му дъщери пък една е известен лекар, а друга е борец за правата на жените.
Саудитският крал бе един от най-богатите и могъщи мъже на планетата. Той контролираше една пета от световните петролни резерви. До смъртта си обаче той говореше с простия изказ на бедуинските племена, отказваше да бъде наричан „ваше величество“ и не искаше да му целуват ръка според обичая. Шокира 7000-те саудитски принцове и принцеси, като им намали издръжките. Управлението му бе постоянен стремеж за балансиране на традициите на страната и исканият за промени от западния свят.
Абдула бе изправен пред няколко големи предизвикателства, докато бе на трона. Едно от тях бе Арабската пролет, която не успя да засегне Саудитска Арабия именно заради неговата реакция. Той нареди експедитивно отпускане на 130 млрд.долара за подпомагане на бедните и строене на къщи за социално слаби и побърза да се увери в лоялността на религиозните организации. В същото време неведнъж е заявява пред президента на САЩ Обама, че окуражаването на демокрация в Близкия Изток е „опасно“. А и не показа особена толерантност към бунтовете в други страни. Танковете, които смазаха революцията в Бахрейн, бяха изпратени именно от крал Абдула.
И все пак, по някакъв начин, монархът донесе модернизация. Той осъди остро действията на терористични групи като „Ал-Кайда“ и нареди арестите на стотици хора, свързани с тях. Изпрати саудитски самолети да помогнат на американските въздушни нападения над бази на „Ислямска държава“. Но не докосна сектите на сунитските ислямисти, които от векове подкрепят династията му.
По отношение на правата на жените Абдула не направи нещо радикално. Е, позволи им да работят като касиерки в супермаркети и назначи жена за заместник-министър, но не отстъпи за забраната за шофиране и другите изключително репресиращи ги правила.
Ако трябва да се определи най-значимото наследство от управлението на краля, това е може би образователната му програма, финансираща учението на хиляди млади саудитци (мъже и жени) в западни университети. Тя обаче бе сериозно критикувана от консервативните и религиозни слоеве на обществото и не е сигурно дали ще продължи да същесвтува и след смъртта на Абдула.
Каквито и решения да взимаше, монархът винаги подчертаваше едно – интересите на Саудитска Арабия са първи, преди тези на пазара, региона, континента, света. Дали неговите наследници ще продължат политиките му или ще направят завой – предстои да разберем.
Коментари