Кризата направи бързите заеми все по-популярни. Делът на тези услуги продължава да нараства, което доведе до необходимостта от проучване нагласите сред ползващите и неползващите тези продукти.
Проучване на финансовия портал Моите пари показва, че ползващите бързи кредити имат или са изплатили предимно по един такъв за една година. Това са хора с доход на домакинството мрежду 500 и 1000 лв.
Размерът на заема в тези случаи не надвишава 399 лв. Заеми с този размер не са целева група за банковите институции, при които минималният праг на потребителските кредити често е над 400-500 лв. Така единствен начин за получаване на лесни и бързи пари нерядко се оказват небанковите фирми.
Немалка част от ползващите бързи заеми пък имат не един, а две заема, като втория е с по-висок размер (от 400 – 1000 лв.). Това поведение е пряк резултат от политиката на част от фирмите за бързи кредити.
Съгласно нея клиенти, които теглят за пръв път заем в компанията не могат да заемат суми надвишаващи определен размер, който обикновено е ниска сума. Така едва при повторно кандидатсване самите процедури вече са доста по-облекчени и максималният размер на сумата, която може да бъде заета е доста по-висока от тази, която се дава за нови клиенти на компанията.
Проучването обаче сочи, че ползването на повече от 2 заема е изключение за ползващите бързи кредити, главно поради прекомерното нарастване на задлъжнялостта.
В кои институции се теглят бързи кредити?
Потвърждава се и практиката заемателите да се насочват към тези институции, които са най-отдавна на пазара и са най-активни в публичното пространство. Поради тази причина в Топ 10 на най-популярните компании влизат БНП Париба Лични Финанси (35.01%), следвани от Easy Credit (33.33%), ТиБиАй Кредит (17.50%), Глобекс-Финанси (Credissimo) с 11.73%, NetCredit (10.43%), ПрофиКредит (9.87%), други (9.50%), Ferratum (8.75%), Кредибул (8.38%) и EasyFinance (Minizaem.bg) със 7.82%.
Как се кандидатства за бърз кредит?
Възможностите, които дават съвременните технологии и достъпността до интернет дават възможност за по-голяма информираност. Тези възможности се използват както от търсещите, така и от предлагащите бързи кредити. Според проучването почти половината от анкетираните (41.15%) са научили за офертата на конкретна небанкова финансова институция от Интернет реклама.
Анализът показва, че интернет е предпочитан начин за кандидатсване на бързи заеми, предимно за хората с доход на домакинството между 500 – 1000 лв. Класическа и все още разпространена форма за информиране остава споделянето на информация между приятели и познати.
23.46% от ползвалите бърз кредит са научили за офертата по този начин. Данните показват, че болшинството от анкетираните подхождат предпазливо при теглене на бърз кредит и използват опита на познати и приятели. Немалък е процентът на тези, които предварително са знаели за дружеството.
Тези данни показват, че клиентите на небанковите институции се възполват от офертите на дружество, в което вече са имали кредит. Както споменахме вече нерядко съответните институции предоставят значително по-облекчени условия и процедури на кандидатстване, когато клиентът е имал заем в същото дружество, който е обслужвал редовно.
При изпадане във финансова нужда, необходимостта бързо да се получат средства за покриване на разходите се оказва водещ мотив за избор на бърз кредит. Почти 60% от ползващите такъв продукт посочват това като причина за избор на такъв вид финансиране.
Друг мотив, свързан с бързината на одобрението и отпускането на кредита, е малкият обем изисквани документи и доказване на доход. За 40% от анкетираните това е било определящо за тяхното решение. Тук се включват всички онези, на които банките отказват финансиране, в случай на лоша кредитна история например. Наличие на още задължения също са честа причина клиентите да искат финансиране от небанкови институции.
Проучването показва, че бързи кредити се теглят с цел покриване на непредвидени разходи. Това са т.нар. „кешови” или парични заеми, предоставени под формата на определена сума пари в брой. Те са по-голям размер от другата по-популярна група на стоковите заеми, служещи за покупка на стоки. Бързите заеми в същото време се използват най-малко за плащане на сметки за комунални услуги, покупка на автомобил, почивка, сватби, балове и други семейни събития.
Изненадващо, но скритите условия в договорите за бързи заеми биха могли да се окажат мит. Анкетата на Моите пари показва, че ползващите бързи заеми не се притесняват от това, че кредитора би могъл да укрие важна за тях информация.
Почти 40% от анкетираните смятат, че представената им преддоговорна информация при кандидатсване е била пълна. Най-голям ориентир за ползващите бързи кредити при кандидатстване е предоставяне размера и броя на вноските по заема. Проучването сочи, че най-оскъдна информация им се предоставя относно наказателните лихви и такси при просрочие, както и относно ГПР на кредита.
Гъвкавостта на услугите, предлагани от фирмите за бързи кредити също намира отражение в начина на кандидатсване. 32% от анкетираните предпочитат да се възползват от услугата за посещание на кредитен инспектор в удобно за клиента място. Почти същата част са обаче по-консервативни, като кандидатстват в офис на кредитора. Онлайн заявките също са предпочитан начин за взимане на заем сред анкетираните.
Неудобството на седмичните вноски за издължаване на бързи кредити е дало отражение в условията на тези кредити. Докато в миналото се срещата по-често този погасителен план, то в настоящия момент те са изместени от равните месечни вноски.
Половината от анкетираните са отговорили, че погасяват заема на равни месечни вноски, което прави този погасителен план предпочитан пред ежеседмичното издължаване. Интерес представлява това, че немалка част са дали отговор, че заема се издължава еднократно. Запълването на „дупки” в семейния бюджет до заплата е именно такъв случай, както и при възникване на непредвидени разходи до получаване на следваща заплата или пък друго очаквано постъпление.
Колко струват бързите кредити?
Фактът, че бързите кредити са скъпо удоволствие се потвърждава и в анкетата. Почти половината от ползващите кредит от набанкова финансова институция са на мнение, че общото оскъпяване по заема им (ГПР) е много високо. Ниският размер на заетите суми, както и късия период на изплащане, комбинирано с висока стойност на годишния лихвен процент са причина ГПР да достигне няколко стотин, дори и хиляди процента.
Високият му размер е характерен най-вече за кредитите до 400 лв. Над тази сума оскъпяването обаче намалява значително. От ползващите бързи кредити жените обче се оказват по-предирчиви от мъжете, смятайки, че цената на този вид заеми е много висока.
Въпреки, че ползващите бързи кредити смятат, че ГПР по тях е висока, почти половината от тях внасят вноските си редовно, без забава. Интересен е фактът, че забава в издължаването в по-голямата част от случаите има, но тя е в рамките на няколко дни до една седмица.
Фрапиращите просрочия от сорта на 3, 6 и над 6 месеца (или т.нар. „несъбираеми вземания”) почти не съществуват. Цялостна картина за това как се обслужват бързите кредити може да се даде от официалната статистика на БНБ за дружествата, специализирани в кредитиране. Тя сочи, че финансовата криза се усеща и в сектора небанкови финансови институции. Както и при банките и тук обема на необслужваните заеми нараства, като към края на декември 2011 г. достигат 355 311 млн. лв. Хубавото е, че се забелязва известно подобрение (макар и минимално) за последното тримесечие.
Въпреки че нараства обемът на необслужваните заеми, се забелязва и увеличение в самия обем на отпуснати кредити. Към края на миналата година дружествата, специализирали в кредитиране са отпуснали общо 1.970 млрд. лв. Финансовите резултати на дружествата показват добри стойности, като за последното тримесечие от изминалата година печалбата е 68 488 млн. лв. и постоянно се подобрява.
Защо бързите заеми се обслужват редовно?
Проучването показва също, че в случай на просрочие отношението на кредитора в по-голямата част от случаите се определя като коректно. Също така определящ фактор за своевременното погасяване на бързите заеми е страха от трупане на лоша кредитна история. В същото време трупането на лоша кредитна история в ЦКР е от най-голямо значение за ползващите бързи заеми на възраст между 35 и 40 год.
Очевидно вписването на бързите кредити в регистъра е изиграло положителен ефект върху трупането на просрочия в този сегмент. Цели 38% от анкетираните оценяват много високо трупането на лоша кредитна история в регистъра. Друга причина тези заеми да се обслужват редовно е високият размер на наказателните лихви и такси при просрочие. Допусналите забава оценяват като много високи тези допълнителни разходи.
Има ли нужда от допълнителни регулации и как се оценява тя?
Необходимостта от регулации на небанковите институции (респ. включването им в ЗПК), отпускащи заеми до 400 лв. е наложителна според почти 40% от анкетираните. Делът на тези, които не могат да преценят и смятащите, че няма нужда от регулации е почти равен, което говори за коренно различни и противоположни нагласи сред ползващите бързи кредити. Интересен е факта, че ползващите бързи заеми с доход на домакинството между 500-1000 лв. са категорични, че кредитите до 400 лв. имат нужда от регулация.
Фактът, че бързите кредити са лесни за отпускане се потвърждава от резултатите на анкетата за неползващите, но желаещите да ползват такива заеми. Като основна причина за неползването на бързи кредити е това, че анкетираните не са изпитали нуждата от такъв заем. Едва на 2-ро място за неползването на този вид заеми се нарежда това, че кредитната институция е отказала финансиране.
Немалка част от анкетирате се въздържат от бързи заеми главно, поради високите лихви и цена на кредита. С най-голям дял от тази анкета са хората с висше образование. Като причина за неползване на бързи кредити са посочили, че не са имали нужда от този вид кредити до момента. Реално тази целева група е с по-високи доходи и се въздържа от услугите на небанкови финансови институции. Друга немалка група са получилите оказ. Те са със средно образование, като именно това е групата, която най-често прибягва към бързи кредити. Това са хората с доход на домакинството между 500 – 1000 лв.
Основно опасение на анкетираните, които не са ползвали и нямат желание да ползват бърз кредит е високата му цена. Предпазливостта също е характерна за тази целева група, като 30% от анкетираните нямат доверие във фирмите за бързи кредити. Интересен факт е, че нежелаещите да полазват такъв вид заеми са предимно с висше образование (около 70% от отговорилите). В същото време ползващите бързи кредити потребители са предимно със средно образование (51.4%). Най-незаинтересовани от бързите кредити са хората на възраст между 35-40 години.
Коментари