Процентът на събрани дългове на българите през последните месеци постепенно се доближава до този отпреди началото на кризата, съобщават от Асоциацията на колекторските агенции в България (АКАБГ).
С 22 пункта се е повишила събираемостта от 2010 г. досега.
Данните са на база нов индекс на събираемостта (ИНС), който асоциацията пресмята.
Индексът анализира средно 250 000 задължения всеки месец и обхваща дълговете на домакинствата към банки, мобилни оператори, комунални дружества, обясни Райна Миткова - Тодорова, председател на АКАБГ.
Данните имат представителност за 75% от родния пазар на събиране на вземания.
ИНС демонстрира ясно изразена позитивна тенденция за последната година, като се забелязва ясна сезонност – през месец септември събираемостта пада, докато най-платежоспособни са българите през юли и декември.
Индексът показва и изключения като нехарактерния спад на плащанията през март 2011 година.
От АКАБГ отчитат още слаб старт на 2012 г., но отдават това на традиционната сезонност за студените месеци, която се забелязва още в годините преди кризата.
Забавеното от работодателя задължение остава основна причина за неплащането на дълговете, отчитат още от АКАБГ. Това е причина за 42% от длъжниците към април 2012 г., докато към ноември 2011 г. 44% от хората не са плащали заради забавени надници. Заради безработица не са погасявали задълженията си 17% от хората при 14% за ноември 2011 г.
Невъзможността за плащане рядко е реална причина за забавяне на задълженията. У нас има много хора с депозити, но длъжниците не посягат към тях, за да покрият дълговете си, особено, ако неплатените сметки са под 100 лв., разказва Димитринка Гринко, Директор на Сайкъл Кредит, член на АКАБГ.
Към спестяванията си българите прибягват, единствено когато стане изключително наложително. Ако са изправени пред сериозни последици или кредитора им предложи специални условия за погасяване, са склонни да нарушат спестовния си план за сметка на натрупаните дългове. Специалните условия, които кредиторите предлагат за стари дългове са например опрощаване на лихви, наказателни такси и др., което може да намали сумата за плащане с до 50%, допълват колекторите.
Според анализа на АКАБГ средностатистическият длъжник в България е мъж на възраст между 40 и 50 години, жител на голям град, изпаднал в безработица или собственик на малък бизнес, ударен от кризата.
Тези хора са имали добър стандарт преди кризата, който са съумели да поддържат през предходните две години със спестени средства или с допълнителни заеми. Когато обаче надеждите им за излизане от финансовия колапс, в който са изпаднали, не се сбъдват, положението им става наистина тежко и те спират да плащат както банковите продукти, така и лизинги и дори дребни сметки, съобщават от АКАБГ.
Най-бедните, хората, които традиционно са в дъното на таблицата по доходи, все по-рядко попадат в списъците на длъжниците, защото през последните две години самите кредитори много по-трудно отпускаха средства или предоставяха услуги на хора, поставени под голям финансов риск. Хората със сравнително по-нисък образователен статус са все по-малка част от длъжниците, докато расте броят на тези, които са живели така, както приходите им не позволяват.
Този профил на съвременния длъжник се потвърждава и от леката промяна в две от причините за неплащане – недоброто планиране на семейните разходи като причина за задлъжняване е нараснало с 3% за последните 6 месеца. Същевременно непознаването на задълженията, характерно за хората с по-нисък статус, все по-рядко е причина за забавяне на плащането на дълговете.
Очакванията на АКАБГ са в краткосрочен план индексът да отбележи ръст. Летните месеци традиционно са по-силни заради сезонната заетост, която чувствително намалява нивата на безработица – един от основните фактори за забавяне на плащанията. В дългосрочен план движението на този показател зависи от общата икономическа обстановка в страната и в Европа.
По отношение на междуфирмената задлъжнялост от АКАБГ заявяват, че продължава трайната тенденция за забавяне на плащанията, макар че се забелязва раздвижване на пазара след тежкия зимен период.
Като основни причини за забавянето могат да се посочат продължаващото забавяне в разплащанията от страна на държавата и общините към бизнеса, нарастващите цени на основни продукти, необходими за производството, както и недоброто управление на вземанията от страна.
"Големият пик за забавените плащания през зимния период се дължеше на изключително лошите атмосферни условия, които доведоха до затваряне на пътища, граници, както и до невъзможност на определени компании да работят поради спецификата на работата им", коментира Ивайло Тосков, директор на отдел "Събиране" в Кофас България.
"Положителен признак е, че се забелязва експанзия на български производители в пазари от бившия Източен блок - Украйна, Русия, Узбекистан, Казахстан и др.", добавя още Тосков.
Коментари