Кризата в еврозоната се завърна по-бързо от очакваното, като в епицентъра отново е бързо свиващата се испанска икономика.
Политическите и икономическите събития за пореден път заплашват да се слеят в неконтролируема буря, пише „Дейли телеграф”.
За да се разбере защо е така, първо трябва да се разбият някои от митовете за същността на дълговата криза в еврозоната. Тя не се корени в изолирана банкова или фискална криза, както публичната политика в Европа се опитва да я определи. Това са само симптоми, а всъщност в основата е добрата стара криза с баланса на плащанията.
Тя бе силно разширена от валутния съюз, който също така пречи да се приложат изпитани от времето решения. Утопичното преследване на единна валута обрича Европа на икономическо забвение. Политическото високомерие затъмни икономическия здрав разум.
Испания иска около 60 милиарда евро, за да рекапитализира банките си, но се смята, че истинският размер на проблема е подценен. Според анализатори сумата, нужна за възстановяване на доверието, е близо 150 милиарда евро или 15% от БВП.
Трогателно е, че испанското правителство все още смята, че този свеж капитал може да бъде намерен на пазарите. Истината е, че единствените две банки, за които се смятат, че все още могат да получат средства от капиталовите пазари – „Сандандер” и „Банко Билбао Виская Архентария” (BBVA), най-вероятно в предстоящия резултат от стрес тестовете ще бъдат споменати като единствените две финансови институции, които не се нуждаят от това.
Има три причини за подновяване на кризата в Испания.
Първо, Испания е страна, която явно се разпада под натиска на увеличаващата се безработица и осакатяващите мерките за икономии. Каталония открито заплашва да се отдели. Дългогодишната битка между силите на регионализма и централизма изглежда, че се завръща с пълна сила.
Второ, нечестивият алианс на северните държави – Германия, Холандия и Финландия, се отказа от обещанията за директна подкрепа от европейския спасителен фонд за затруднената испанска банкова индустрия.
Това прави политическата и фискалната ситуация в Мадрид още по-несигурна. Испания се надяваше, че нейните банки ще могат да бъдат рекапитализирани директно от спасителните фондове и ще може да избегне унижението от пълно спасяване и приемането на програма с реформи, наложена от ЕС и МВФ.
Оригиналното споразумение изглежда, че признава, че банковата криза е отделна от суверенните фискални кризи и в известен смисъл е отговорност за цяла Европа.
По този начин Испания можеше и да избегне увеличаването на своя дълг, за да спаси банките си. Испанските банки щяха бъдат по-скоро колективна, отколкото национална отговорност.
Но сега става ясно, че парите за спасяването на испанските банки трябва да бъдат част от по-голяма програма със съответните гаранции и условия. Тази промяна на позицията на северните страни бе приета като огромна липса на доверие не само в Испания, но и във всички проблемни страни в периферията на еврозоната. Доверието в европейската солидарност е разбито.
И накрая, испанският премиер Мариано Рахой упорито се съпротивлява да поиска някаква форма на помощ, въпреки явната нужда от такава, докато испанската икономика изпада в още по-дълбока рецесия, а бюджетният дефицит на страната се увеличава. В момента няма никакъв шанс Испания да изпълни своите фискални цели.
По-малко от годината, след като дойде на власт след убедителна победа, Мариано Рахой вече е смъртоносно ранен. Той обеща никога да не използва пари на данъкоплатците за спасяването на банките. Сега, той няма друг шанс, освен да напусне еврозоната. Дори по въпроса за гей браковете Рахой не изпълни своето обещание.
Бе представен нов пакет от мерки за икономии в размер на 40 милиарда евро в отчаян опит да се постигне това, което Брюксел иска от Испания, и евентуално страната да не получи условия за някаква помощ, което ще позволи националната гордост да бъде спасена. Тези мерки сами се обричат на провал, тъй като заплашват да доведат до още по-голямо свиване на икономиката, което ще направи още по-трудно намаляването на дефицита. Испания е потънала в предизвикан от икономиите фискален и икономически спад. Рахой е ходещ мъртвец.
Има ли друг изход за Испания освен да напусне еврозоната и да обяви невъзможност да изпълнява плащанията по своя дълг, което дори непокорните каталонци изглежда, че не искат? Отговорът е по-скоро не.
Членството във валутния съюз пречи на прилагането на подходяща монетарна политика в периферните страни. Единната валута лиши Европа от естествения пазарен механизъм на свободно плаващи обменни нива за коригиране на недостатъците в конкурентоспособността и за намаляване на външната задлъжнялост.
От всичко това може да се направи само един извод. Въпреки че в краткосрочна перспектива цената ще бъде огромна, Испания трябва да напусне еврозоната.
Испания ще бъде прокълната, ако напусне, но ще бъде прокълната завинаги, ако остане. Сегашната политика в еврозоната не предлага приемлив път обратно към просперитета.
Коментари