Цвете Дръгина-Гавраилова, управител на "Национален институт за изследване на вино и спиртни напитки" (НИИВСН) ЕООД, говори пред Expert.bg за българското винопроизводство, наскоро отворения Дом на виното към НИИВСН и развитието на винараската индустрия на България.
В края на април официално открихте Музея към Дома на Виното в София. Какво може да открием там?
Домът на виното е не само музей. Домът на виното е изложбена зала и място за събития. Като цяло идеята ни е да се направи ретроспекция на винопроизводството и на продажбата на вино. Имаме пана с едни от първите реклами на български вина и спиртни напитки. Искаме да дадем на нашите гости възможност да намерят освен история, вина от всички краища на България и от всички сортове у нас.
Ще ни разкажете ли малко повече за историята на Избата към института?
Ние имаме късмета да се помещаваме в сграда с над 130-годишна история. В началото е било бирена фабрика 1880-82 година. Впоследствие районът се е обособил като свързан с виното и спиртните напитки. През 1942 година става изба и от 1956 година тук се помещава тогавашният Институт за изследване на вино, който след това преминава в Национален институт за изследване на вино и спиртни напитки, какъвто е и до ден днешен.
Как се роди идеята за създаването на Музея и показването на историята на винопроизводството?
Тук малко ретроспективно ще разказвам. Имах щастието да получа един продукт, който беше на финалната права. Тракийското пано на входа на Института е от 1997 година. На практика тогава е започнало желанието за реновации. Усилената дейност от страна на колегите е била в последните 7-8 години. Много дълъг процес. Една от причините за това е, че ние сме държавно дружество и нещата се случват малко по-трудно. Финансирането на такива проекти не е много лесно. Финансирането на Музея е изцяло със собствени средства и усилия и невероятно много желание.
Видяхме, че към Института за изследване на виното има и курс по дегустация. На какво трябва да се обръща внимание, когато се дегустира вино?
Самото вино е като човека, има си характер и душа. Както когато се запознаваш с еди човек - или го харесваш или не. Дегустационните курсове от тук насетне имат за цел да разгърнат една по-обща представа за това, което консумираме. При нас има много добри специалисти, които могат да ни научат къде да търсим спецификите на вината. Дегустациите могат да разкрият дълбочината на виното. Ние можем да даваме сертификати за дегустатори. За сьомилиери обаче не можем.
Какви са впечатленията Ви за развитието на винарската индустрия? Може ли да дадете прогнози за бъдещето?
Смятам, че винарската индустрия излиза от едно доста мъгливо състояние, в което беше изпаднала през 90-те години на миналия век и началото на този. Винарството беше станало доста митичен бизнес по едно време. За щастие, нещата тръгват към добро, към много качествени продукти и европейско производство. Имала удоволствието да посещавам не една или две винарни, наистина можем да говорим за европейско качество на работа, на производство и продукти.
Институтът за изследване на виното има експертиза в разработването и на технологии за производство на вина и други спиртни напитки. Има ли и какви са новите тенденции при производство на вино?
България има традиции в производството на вино. Дейността на института вече не е развита толкова добре в тази насока по простата причина, че много от големите производители имат собствени отдели за развойна и иновационна дейност и собствени лаборатории. Факт е обаче, че дори и те имат казуси, които не могат да решат сами и се допитват до нашите специалисти. Имаме дори запитвания от чужбина за казуси, които трябва да намерят решение. Предвид търговската дейност и възможност на всеки един от големите производители да създаде лаборатория, тази дейност на Института е доста намалена. Тя обаче съществува и консултациите са на много високо ниво.
Пловдив сега ще бъде домакин на 23-я световен винен конкурс Concours Mondial de Bruxelles. Очаквате ли това даде тласък за полулярността на българското вино и на индустрията като цяло?
При всички положения това е изключителна възможност за реклама и за популяризиране на качественото българско вино. Това, което знам от колеги в бранша е, че много от вината ни печелят медали на изложения. Реализирането на продукцията обаче е много трудно - отново, защото имаме тежко наследство. Мнението за българското вино трябва да се подобри, а България има какво да предложат на света.
Държавата в последните години прави доста в тази насока. Според Вас обаче какво още е нужно за популяризиране на виното от страната ни?
За начало на нас ни трябва един добър Закон за виното и спиртните напитки. Трябва ни обща политика и визия за виното, свързано с туризма. Виненият туризъм навлиза навсякъде по света. Франция има безобразно много винени турове. Такава е ситуацията и в Испания и Италия. Категорично смятам, че те не предлагат по-добро вино от това в България. Тези държави обаче имат политика и насока за развитие. Надявам се, че България също ще осъзнае какво богатство има и ще имаме една целенасочена политика в това отношение.
Институт в тази насока какво планира и как може да се намеси в популяризиране на българското вино?
Целта ни е Музеят на виното да се превърне в една от туристическите атракции в България. Нашата лаборатория освен това е единствената нотифицирана към Министерството на икономиката, съответно голяма част от продуктите за износ трябва да имат изпитвателен сертификат и от нашата лаборатория. Можем да се похвалим, че японският пазар не приема никакъв друг сертификат за изпитване освен нашия. Работим също така изключително много с посолствата ни в чужбина, където съдействаме за контакти с български производители. Участваме и в групата, която подготвя промените в Закона за виното и спиртните напитки, така че наистина да имаме целенасочена политика в тази насока. Когато нещата са регламентирани, действията вече са много по-лесни.
Интервю а Петя Бързилска
Коментари