Перперикон е сборно понятие така, както и огромният град Делфи, където има светилища от различни епохи, посветени на различни богове.
Това коментира археологът професор Николай Овчаров, ръководител на дългогодишните проучвания на скалния град край Кърджали, предаде БГНЕС.
Повод за категоричността му дават разкритите скални олтари, а през последните дни и глиненият олтар, който той свърза с култа към Дионис.
"Ние сме по пътя на много големи доказателства през последните години от проучванията на Перперикон. С излизането на този глинен олтар, който всъщност беше липсващото звено на връзката с откритите преди олтари, сега с него свързваме античността с края на Бронзовата епоха, когато възникват култовите дейности на Перперикон. Така излиза, че култовете са отпреди 2 500 г., извършвали са се на скалния хълм в много голям периметър. Находката доказва, че ние разработваме едно от най-големите светилища въобще в Европа", подчерта археологът.
Според него тази находка прави връзката и с думите на Херодот, който пише за "светилището на Дионис, прочуто колкото храма на Аполон в Делфи".
Овчаров обясни, че когато на Перперикон се говори за Дионис, трябва да се има предвид тракийския бог на Земята и Небето Загрей.
"Възможно е това да е събирателно понятие въобще за храмовете на Дионис, но че този олтар е бил посветен на тракийския бог, за мен и екипа ми е вън от съмнение", уточни той. Проф. Овчаров цитира колегата си доц. Красимир Лещаков, според когото Перперикон е бил голям център с много храмове и светилища, скалният град е имал територия от 12 квадратни километра.
Разкритите няколко антични храма, десетките скални олтари от по-ранна епоха, на които са се правили възлияния и култови ритуали към Слънцето и Земята, са доказателство, че проучваният хълм е центърът, допълни археологът. Откритият в източния сектор на Акропола глинен олтар на Дионис се е ползвал повече от 300 години, а около него са намерени много части от керамика.
Днес проучванията на Перперикон приключиха след 3 месеца разкопки по цялата източна и североизточна част на Акропола.
Стотина наети от близките села работници под надзора на археолозите разкриха не само жилищни и обществени сгради, една, от които с дължина 40 метра, но и светилища от различните епохи. С помощта на металотърсач са намерени общо 12 златни и 7 сребърни монети.
Николай Овчаров изрази тревога от немарливото отношение на Регионалния исторически музей в Кърджали, където се съхраняват преносимите находки от Перперикон. Той подчерта, че е наложителен спешен ремонт на помещенията, както и тяхното преустройство. Необходима е специална зала за уникалните експонати от скалния град, общината и музеят трябва да се погрижат да намерят средства, посочи той.
Коментари