Обичате ли да споделяте? Чувствате ли се свобдни в интернет? Четете ли книжки на децата си?
В последните дни виртуалното пространство скочи срещу споразумението АСТА (Anti-Counterfeiting Trade Agreement или Търговско споразумение за борба с фалшифицирането), и по-конкретно от подписването му от България миналата седмица в Токио, заедно с още 21 страни членки на ЕС.
Гневът на противниците в България до голяма степен ескалира и поради липсата на предварителен дебат по темата и подписването му "тихомълком". Държавата даде зелена светлина за контрол на интернет незабелязано, категорични са критиците.
Пет държави от ЕС отказаха да подпишат - Кипър, Германия, Естония, Холандия и Словакия. Процедурата продължава в Европейския парламент. Пленарният вот ще е през юни. Ако споразумението бъде прието, ние трябва да изберем дали да го ратифицираме. Тоест, нищо още не е решено...
Всъщност, истината е, че масата от хората скочи, защото видя заплаха да тегли безплатна музика и филми. Споразумението обаче крие ред други заплахи. За много от тях обикновеният потребител дори и няма представа.
Буря в чаша вода или цунами? Коментарите варират в двете крайности.
Опасностите
Макар на пръв поглед замисълът му да е добър – удар върху пиратството, ментетата и злоупотребата с авторски права, документът крие не един и два подводни камъка.
Споразумението касае всякакъв вид фалшифицирани продукти, но особено силно избоде очите проблемът със споделянето в интернет пространството.
АСТА ограничава правото на свободно споделяне на информация. Споразумението предвижда наказателна отговорност за потребителите, които качват нелегална музика, филми, софтуер и др. пиратски файлове. Нещо повече, АСТА дава права на държавата да блокира сайтове за споделяне на файлове, форуми, блогове и всичко друго в интернет, за които корпорации са сигнализирали, че нарушават нечии авторски права.
Авторските права обаче не са ясно дефинирани и нарушинията биха могли да бъдат хиляди (дори да четете книжка на детето си или пък качите клип в Youtube с негово изпълнение на известна песен). Друг е въпросът дали бихме могли да си осигурим адекватен контрол и преследване на едни такива нарушения. Съвсем друг е как авторите ще бъдат овъзмездени...
Под ударите на АСТА попадат и интернет доставчиците, които би следвало да следят за публикуване на такова съдържание.
Критиците изтъкват, че зад политическото споразумение стоят интересите на големите корпорации, които се опитват да завземат цензурата в интернет и да контролират съдържанието. Корпорациите ще пресяват каквото им е угодно и така ще заглушават правото на свободно споделяне на информация в мрежата...Легално!
Или простичко казано, ако някой стане твърде виртуално неудобен, той лесно ще може да бъде "заглушаван" на базата на тези нови правила.
На този етап неоторизираният достъп до информация е престъпление, но след това ще бъде законо защитен. АСТА всъщност ще легализира монопола върху цензурата в мрежата.
Биг Брадър
Няма как да не споменем и един друг притеснителен проблем. АСТА позволява масово наблюдение и акумулиране на данни за потребитилите, независимо дали са нарушители или не. Тоест имаме легализиране и на следенето.
Протест на хоризонта
В България протестно шествие срещу АСТА ще се състои на 11 февруари от 11:00 часа. То ще тръгне от Пилоните на НДК ще премине по бул. "Витоша", бул. "Тодор Александров" и бул. "Цар Освободител" за да приключи пред Народно събрание. Хиляди са потвърдили присъствието си на протеста в социалната мрежа Фейсбук.
Опозицията призова да се оттеглим
Призиви България да оттегли подписа отправиха от СДС и Атака. Срещу споразумението се обявиха и от ЕНП.
С него, под формата на защита на авторски и сродните им права, се поставят под съмнение човешките права, засягащи тайната на кореспонденцията и следенето на трафичните данни, посочват от ЕНП в позиция, разпратена до медиите на 31 януари.
От там препоръчват България да не приема национална процедура по ратификация, а да използва правото си на вето върху ACTA. Членовете на ЕНП ще се присъединят към планирания за 11 февруари протест.
Ивайло Калфин също призова Народното събрание да не ратифицира споразумението.
Прилагането на АСТА би ограничило силно използването на софтуер с отворен код и различни апликации, което е изключително недалновидно и несправедливо. Да не говорим за техническите трудности, които ще възникнат за създаване на филтри за съдържанието или за установяването дали дадена стока е фалшифицирана или не, пише в блога си политикът.
Осователни ли са критиките?
Абсолютно не, категорични са от ГДБОП.
Това търговско споразумение цели именно да запази правата на хората, да няма фалшиви лекарства, да няма фалшиви стоки, обясни пред БГНЕС Явор Колев, началник на сектор "Компютърни престъпления" в ГДБОП.
Относно критиките, че ACTA дава възможност на интернет доставчиците да предоставят информация за потребителите си на носителите на авторските права, Явор Колев обясни: Става въпрос за сайтове, които предлагат фалшиви дрехи, лекарства и др., а не за обикновен потребител въобще.
Колев определи протестите като буря в чаша вода.
Тук интересите на големите телекомуникационни компании подбуждат определени кръгове в България, така наречените блогъри и други младежи, които вероятно ще излязат на улицата, без да имат ясна представа за какво става дума, защото не става въпрос за нарушаване на каквито и да е права, заяви той.
Последната дума още не е казана
Ако не бъде ратифицирано, все едно, че няма подпис и в този смисъл става излишен актът на оттегляне на подписа от страна на правителството (както поиска опозицията), обясни министър Трайчо Трайков.
Ако все пак споразумението бъде ратифирицарано, тогава предстои да бъдат създадени конкретни текстове, които да вкарат тези постановки в нашето законодателство.
Текстовете в споразумението АСТА касаят много повече неща, отколкото филми и музика. Законът предоставя защита на българските производители, каза Трайков и посочи, че има оплаквания от наши производители на розово масло, млечни продукти и мебели, че търговските им марки не се спазват в чужбина.
Трайков категорично се ангажира, че ще има дебат по темата.
Изходът не е в репресиите
Само този, които не е правил авторски труд, не знае колко трудоемък и ценен продукт е. Безспорно, авторските права се нуждаят от солидна защита. Приемането на подобни радикални мерки обаче граничи с потъпкване на основни човешки права. Особено, ако конците дърпат мастити корпорации в търсене на лична изгода.
Галопът на интернет в ежедневието ни е безспорен, както и нуждата от нови правила. Пътят, който са поели политечските лидери обаче буди недоумение. Колко съдилища и затвори трябва да бъдат вдигнати, за да поемат случаите на „престъпно” поведение в интернет. Само си представете да арестуват всички, които слушат пиратска музика... Наказуеми са и разпространителите (тоест интернет доставчици и хостинг копмании).
Вместо да наказваме съгрешилите, има и друг път – да ги възпитаме. Споделянето не може да бъде спряно, но може да бъде ограмотено. Простичко е – цитиране.
Добър пример за това е налагането на практиката Криейтив Комънс (Creative Commons, Съзидатено споделяне). За жалост обаче, малцина знаят за тази инициатива. Повече за нея може да прочетете в Уикипедия (те самите ползват два от договорите й).
А що се отнася до торентите и пиратската музика и филми – и тук има нужда от превъзпитание. Може да се стимулира пускането на легални платформи. Авторите на свой ред могат да предложат някои свои продукти безплатно в интернет (вече видяхме подобни добри примери от редица музиканти).
Коментари