В момента имаме повече инструменти и видове на финансиране, отколкото може би има идеи.
Това каза Евгени Ангелов, съветник за инвестициите и икономиката на президента на България, на пресконференция за свързване на бизнеса и образованието в България с международната предприемаческа еко-система, предаде БГНЕС.
Предприемачеството е най-същественият фактор за бъдещия икономически растеж. Вече има два сийд фонда за съвсем нови и стартиращи компании, скоро ще започват процедурите по набиране на проекти.
Тези два фонда са доста гъвкави, те ще могат да привлекат и чуждестранни участници. В момента имаме възможност за финансиране, нека видим какви идеи ще се предложат, продължи Ангелов.
Снимка: БГНЕС
Съветникът по финансовите въпроси обърна внимание и на предстоящия проект София Тек, на стойност 300 млн. лева, който цели да събере университетите, структури на БАН и представители на бизнеса, за да се създаде един форум, където могат да се обсъждат идеи и проекти.
От 60 години насам безработицата в Европа е най-висока, в другите страни това се решава като се стимулират младите хора към предприемачеството, каза Детелина Смилкова, вицепрезидент на Висше училище за застраховане и финанси (ВУЗФ).
400 млн. души са започнали бизнес през миналата година, като 40% от тях са на възраст до 35 години. 163 000 от тях са били жени, 69 000 предлагат изцяло нови продукти или услуги на пазара.
В Европа се отбелязва за ръст на новите фирми с 22% в Европа, 60% в Америка, а в България има 33%, продължи Смилова.
Смилова акцентира върху въвеждането на българския бизнес и образование в международна предприемаческа еко-система, както и вкарването на глобално ноу-хау, адаптиран към условията на българския пазар.
Българинът има много особен начин за мислене за инвестициите - "Имам една идея, дайте да направим далавера", каза доц. Григорий Вазов, президент на ВУЗФ.
Трябва да научим нашите студенти как да усвояват ресурс, не как да присвояват. В момента има противоречие между държавните изисквания за висше образование и това, което изисква пазарът, продължи Вазов.
Голяма част от преподавателите са теоретици, нямат представа от предприемачеството, а студентите искат реален продукт. Сигурен съм, че един 35-годишен предприемач със 100 млн. държавен оборот знае повече за предприемачеството от който и да е професор в държавен университет, каза още Вазов.
Предприемачеството не зависи само от това да има хора с идеи, те трябва да могат да получат финансиране, а образованието също да е в унисон с предприемаческата еко-система, каза Цветелина Тенева, мениджър на Института за предприемачи на Сиско.
Обучението и образованието е ключово не само за изграждането на бизнес умения, но и за промяна в нагласите и стимулиране на предприемачески дух.
Мениджърите от института Сиско очертаха 4 основни принципа, които българското образование трябва да реализира.
На преден план бяха поставени нуждата от "Внос" и адаптация на ноу-хау, тъй като българският капитализъм е сравнително млад, както и създаването на връзка с международната предприемаческа еко-система, а също така и прескачана на финансовите ограничения при обмена на студенти и ноу-хау между университетите, като се използват модерни технологии за създаване на виртуални класни стаи.
Решаването на практически казуси, ангажиране на бизнес организациите на българския пазар, които да предоставят казуси от практиката си на студентите, за да се прескочи границата между знание и практика, също е основно за качественото подготвяне на бъдещи предприемачи, казаха от Сиско.
Институтът е сътрудник на разработената магистърска програма за предприемачество и финансиране на ВУЗФ.
Коментари