"Ако ние умрем, ви взимаме с нас", гласи текстът на една често споделяна в социалните мрежи картинка с пчели. Целта ѝ, разбира се, е да насочи вниманието към измирането на тези полезни насекоми – глобален проблем с изключително тежки последици за всички нас. Големи умове от цял свят търсят разрешението му, като сред тях е и Сергей Петров, основател на българския старт-ъп Bee Smart Technologies. Заедно с екипа си той създаде „умни“ кошери с инсталирани сензори, които позволяват на пчеларите да имат постоянен контрол и наблюдение над пчелите и да реагират в правилния момент при възникване на проблем. Наскоро проектът бе избран за българския представител на престижния конкурс за социално предприемачество The Venture. На финала Bee Smart Technologies ще се конкурират с още 27 проекта за наградата от 1 млн. долара. Поговорихме със Сергей за конкурса, пчелите и могат ли младите предприемачи да оправят България.
Поздравления за класирането на големия финал на The Venture! Има още време, но все пак - с какво чувство се отправяте към него?
Благодарим. Чувстваме се доста мотивирани и благодарни, че сме българският финалист. За нас това е голяма чест, особено при наличието на толкова много добри социални проекти в момента в България. Очакваме да се представим страхотно и най-добрият да победи. Когато дойде време за гласуване, очаквайте отново да чуете от нас.
Какво вдъхнови теб и екипът ти да създадете проект, които се бори именно с измирането на пчелите по света?
Имаме радостта да сме се събрали екип от хора, които изпитват страст към природата и сме на мнение, че е много важно човечеството да живее в унисон с екосистемата. Всеки има различна мотивация. Аз от малък харесвам пчелите и не приемам, че може така лекомислено да се отнасяме съм един от основните репродуктивни механизми на природата. Ясен изпитва влечение не само към пчелите, но и към създаването на био-базирани компютърни алгоритми, които доказват как напредъкът на компютърните технологии може директно да има благоприятно въздействие върху физическият свят. Иван е амбициран от това да създаде устойчив бизнес модел около социална кауза и така да иновира чрез гъвкавост в бизнес света. Всеки има собствена мотивация, това, което обаче ни обединява, е визията за устойчиво пчеларство.
Разкажи ни малко повече за самите „умни“ кошери. Каква информация изпращат на пчеларите, по какъв начин?
Умните кошери стават такива при инсталирането на нашите сензори. Събираме информация за ключово важни параметри за една пчелна колония. В последствие я анализираме чрез алгоритмите си и предоставяме на пчеларите информация за това какво да правят, къде и кога. Анализът на информацията и комуникацията на отделните кошери помежду им е това, което е наистина иновативно. Ние се опитваме да свържем кошерите един с друг и така да позволим на нашите алгоритми да се учат един от друг. По този начин ще успеем да увеличим точността на прогнозите си и да имаме още по-голямо въздействие.
Има и други подобни системи в света. С какво се отличава вашата?
Нашата основна идея е, че за да имаме максимално въздействие, е нужно и да се насочим към местата по света с най-много пчели и най-сериозни проблеми. Така нашият първи целеви потребител е комерсиалният пчелар в САЩ. Започваме с компании, които имат над 5000 кошера и се занимават най-вече с мобилно пчеларство с цел опрашване. По официални данни миналата година в САЩ са изчезнали и измрели 42% от всички домашни медоносни пчели. Ако позволим на пчеларите да се грижат по-добре за тези свои активи, то ние ще опазваме пчели, а те ще оптимизират бизнеса си. Сегашните ни прогнози са за 20-25% повече продукция, 20-23% по-малко логистични разходи и като цяло утроена печалба за пчеларите на годишна база. А когато пчелари имат по-малко загуби, то и цените на храните, директно и индиректно, зависещи от опрашването на пчелите ще запазят стойностите си.
Това е и основната разлика с конкуретните продукти. От самото начало ние сме поставяли във фокуса комерсиалните пчелари. Така всеки един елемент на системата е съобразен с техните нужди и изисквания.
Първата поръчка на "умните" кошери прави Ранди Оливър - един от най-известните пчелари в света. Как се получи партньорството ви с него?
Тъй като броят на комерсиалните пчелари с над 5000 кошера не е особено голям, то ние се опитваме да осъществим личен контакт с всеки един от тях. Ранди Оливър има само 3000, но пък неговото име е много популярно в тези среди. Затова и той винаги е бил на нашият радар. За късмет, той също има нужда от технология като нашата, за да провежда научните си изследвания и съответно разговорите тръгнаха много лесно и органично.
Освен него, има ли пчелари, които вече тестват или ползват „умните“ кошери? Какви впечатления споделят?
В България имаме работещи системи от близо година. Те са първите прототипи и се радваме, че все още работят безотказно. Основният ни изпитател и съветник е Симеон Тодоров – много известен и способен български пчелар, който освен всичко друго се бори и за правата на пчеларите в България. Отделно през юли месец тествахме системата с комерсиални пчелари в САЩ, чиято обратна връзка ни помогна да доизпипаме дизайна на хардуерната и софтуерна част. Предстои да разберем как сме се справили.
Ако говорим за масово производство - ще бъдат ли кошерите достъпни за пчелари с по-скромни финансови възможности?
Борим се да предложим услугата на всеки. Отначало ще се постараем да позволим на пчелари от всякакъв калибър да се възползват от способностите на софтуерният ни продукт, но за в бъдеще целим да намалим цената на самият хардуер неколкократно и така да отворим други пазарни ниши.
Сигурна съм, че си чел доста по темата. Освен използването на технологии като вашата, какво друго трябва да се направи, за да е ефективна борбата с измирането на пчелите?
Основното е да се гледа в по-дългосрочен план при планирането на аграрните дейности. Абсурдно е да живеем в информационен век и да имаме безпрецедентна свързаност между хората, а да късаме връзката между отделни природни системи каквито са растенията и техните опрашители. Разбира се, проблемите много често са регионални, но навсякъде има нужда фермери и пчелари да работят рамо до рамо. Така е логично.
С какви предизвикателства се сблъсква един млад екип от предприемачи в България? Мислиш ли, че ако бяхте в чужбина, проектът щеше вече да е добил още по-широка популярност?
Мисля, че България има всички дадености да стане Силициевата долина на Европа и ако бяхме сметнали, че има нужда да се намираме някъде другаде, вече щяхме да сме го сторили. В България има растяща екосистема за предприемачи и ние се възползваме от привилегиите, които идват с това да бъдеш сред строителите на нещо ново. Най-голямото предизвикателство е намирането на хардуерни специалисти, защото много често те емигрират в търсене на по-големи индустрии и по предизвикателни начинания.
Може ли младото предприемачество да предизвика промяна на българското общество в положителна посока?
ДА! ДА! ДА! Ставаме свидетели на това все по-често. Границите на днешният свят не се дефинират географски. Особено за софтуерните специалисти. Ние имаме удоволствието да бъдем страна с добро образование, що се отнася до математика и информатика и мисля, че в момента предприемаческата екосистема капитализира именно този актив.
Да се върнем на The Venture. Какво ще направите, ако спечелите, как ще развиете проекта?
Макар това е да една страхотна възможност, ние не залагаме всичко на това състезание. Ако спечелим, ще използваме финансирането за изграждане на канали за доставка на компоненти и дистрибуционна мрежа. Ако не спечелим, ще направим същото.
Интервю на Деница Райкова
Коментари