Над 1.5 млрд. лева дължат българите на компаниите за бързи кредити в края на юни, сочат данните на БНБ. Близо 75% от заемите, давани от небанковите дружества, са за домакинствата. В сравнение с юни миналата година има увеличение с 5.4%.
Сумата на отпуснатите от небанкови компании заеми надхвърля 2 млрд. лв. Фирми също прибягват до такъв тип финансиране, защото често през банките е по-трудно или направо невъзможно, отбелязва "Сега".
Данните на БНБ показват, че докато банковото кредитиране се свива, бързите кредити нарастват. Този ръст се дължи главно на увеличението на взетите потребителски кредити - с над 13% до 1.3 млрд. лв. В същото време жилищните заеми са намалели спрямо миналата година - с над 27% до около 192 млн. лв.
Небанковите компании, наричани още "магазини" за кредити, предлагат по-лесно и по-бързо финансиране и затова немалко граждани и фирми търсят услугите им, макар че излизат по-скъпо. По-малки суми - например за плащане на ток или за покупка на телефон, се отпускат само срещу лична карта. Минус на този тип финансиране са по-високите лихви и такси.
Българите най-често прибягват до такива лесни заеми за плащане на битови сметки, ремонти, мебели, домакински уреди, внезапни разходи за болница и лечение, за почивка през лятото и др. При покупката на битова техника - хладилници, климатици, печки, има сезонен елемент, показва статистиката.
Данните на БНБ показват, че през небанкови дружества се теглят и доста заеми с дълъг срок на погасяване. Заемите над 5 години са за близо 632 млн. лв., между 1 и 5 години - 607 млн., до 1 година - 342 млн. лв.
Коментари