В периода между 2007-а и 2008-а година светът изпадна в сериозна финансова криза, последиците от която се усещат и до днес. Този период се определя като един от най-тежките след Голямата депресия, белязала 30-те години на XX век.
Всичко започва през 2007-а година с криза на пазара на високорисковите ипотечни кредити в САЩ, а след разпадането на инвестиционната банка Lehman Brothers на 15 септември 2008-а година, се превръща в международна банкова криза. Прекомерното поемане на риск от банки като Lehman Brothers спомогна да се увеличи финансовото въздействие в световен мащаб. За да се предотврати възможен срив на световната финансова система, бяха извършени редица спасителни операции и други палиативни парични и фискални политики. Въпреки това кризата беше последвана от глобален икономически спад – Голямата рецесия. По-късно последва европейската дългова криза и криза в банковата система на страните, използващи еврото.
Непосредствената причина за кризата беше спукването на американския жилищен балон, който достигна своя връх през 2006/2007. Нарастващите нива на неизпълнение на ипотечни кредити и ипотеки с регулируема ставка, започнаха бързо да се увеличават.
Лесният достъп до кредити в САЩ, подхранен от големия приток на чуждестранни средства след руската дългова криза и азиатската финансова криза от периода 1997–1998 г., доведе до бум на жилищното строителство и улесни потребителските разходи, финансирани с дълг. Тъй като банките започнаха да отпускат повече кредити на потенциалните собственици на жилища, цените на жилищата започнаха да се покачват. Критериите за кредитиране се занижиха, а покачващите се цени на недвижимите имоти също допринесоха за раздуването на балона. Заеми от различни видове (ипотека, кредитни карти и автомобилни лизинги) бяха леснодостъпни и потребителите приеха безпрецедентен дългов товар.
Като част от бума на жилищни кредити, броят на финансовите споразумения, наречени ипотечни ценни книжа, и обезпечените дългови задължения, които извличат стойността си от ипотечните плащания и цените на жилищата, значително се увеличи. Подобни финансови иновации позволиха на институциите и инвеститорите по света да инвестират в жилищния пазар в САЩ. Тъй като цените на жилищата спаднаха, големите световни финансови институции, които са взели назаем и са инвестирали в ипотечните ценни книжа, започнаха да отчитат значителни загуби.
Падащите цени доведоха до феномена, при който жилищата струваха по-малко от ипотечния кредит, което предостави на заемодателя финансов стимул да влезе в принудително изпълнение. Загубите от други видове кредити също се увеличиха значително, тъй като кризата излезе от рамките на жилищния пазар и засегна други части на икономиката. Общите загуби се оценяват в трилиони щатски долари в световен мащаб.
Към днешна дата Европейската централна банка следи нивата на необслужваните кредити и се опитва да насърчи банките да се възползват от услугите на колекторски компании, на които да ги продадат. Една от причините за това е да се осигури възможност на малките и средни предприятия да се възползват от банкови кредити.
Коментари