66% от българите виждат злоупотреба с влияние в казусите с имотите на властта


66% от българите виждат злоупотреба с влияние в казусите с имотите на властта

987

Репутационни щети за ГЕРБ от скандала с апартаментите и паритет в електоралните нагласи за евровота - такъв е резултатът след Апартаментгейт, сочи ново изследване на "Алфа Рисърч".

По отношение на конкретния казус: На първо място, началните реакции на гражданите, измерени в хода на развитието на скандала, са твърде остри – 10.3% са на мнение, че няма проблем в придобиването на апартаментите, това е предизборна атака от страна на опозицията. Според 66.6 на сто обаче това е злоупотреба с влияние на хора във властта. Почти всеки втори от симпатизантите на ГЕРБ (47.3%) също споделя това мнение. На второ място, извън конкретната ситуация, в по-общ политически план чувствително ерозира образът на ГЕРБ по отношение на заявката за решителна борба срещу корупцията, с която дойде на власт през 2009 г. Към момента едва 12.8% от българите са убедени, че ГЕРБ е партията, която води по-принципна битка в тази посока. За БСП така мислят 11.3% от анкетираните. 7.4 на сто са на мнение, че истинската битка се води от „други политически сили“. Според преобладаващото мнозинство обаче ( 57.3%) никой не води решителна борба с корупцията в България. Доколко силна като интензитет и виталност е тази нагласа и дали тя ще окаже съществено влияние върху евровота, ще покаже хода на кампанията за предстоящите европейски избори.

Позитивното отношение към правителството спада с 4 пункта – от 17% на 13%, отрицателното нараства до 52%, като отлив на доверие е налице дори сред вътрешния кръг симпатизанти на управляващите партии.

Негативен е ефектът и върху персоналния рейтинг на премиера Борисов (28% доверие срещу 43% недоверие).

Сред министрите с най-високо доверие продължава да се ползва Томислав Дончев, следван от Екатерина Захариева и Красен Кралев. Позитивен индекс (превес на положителните над негативните мнения) имат също образователния министър Красимир Вълчев, на туризма Николина Ангелкова и на транспорта Росен Желязков.

Народното събрание е „застинало“ на 8% одобрение, но неодобрението, резултат от проблемите с кворума и гласуваните спорни законови текстове, продължава да расте, достигайки 59%. Единствено председателят на парламента Цв. Караянчева успява да запази личен рейтинг. Тя се ползва с два и половина пъти по-високо одобрение спрямо Народното събрание (20% одобрение) и двойно по-ниско неодобрение (30%).

Президентът Румен Радев възстановява част от загубеното през декември доверие и към края на месец март получава положителни оценки от 51% от българските граждани, срещу 15% отрицателни.

След арестите на знакови фигури на икономическия „преход“ в България, за първи път от пет години е налице, макар и слаб ръст в доверието към прокуратурата и съда.

Сред лидерите Корнелия Нинова бележи ръст от 4 на сто, стигайки до 23%. С 3% увеличава рейтинга си Каракачанов, а Валери Симеонов и Волен Сидеров – с по 2%.

Липсата на реални дебати по европейските теми и по позицията на България в тях, както и текущите скандали, имат за ефект силно ограничаване на желанието за участие в предстоящите избори. Към края на март, 35% от имащите право на глас българи твърдят, че със сигурност ще участват в изборите за Европейски парламент. Почти две трети се колебаят, или са твърдо убедени, че няма да гласуват.

В резултат, след известно „откъсване“ на ГЕРБ пред БСП през февруари, към момента ножицата между двете политически сили плътно се затваря, като дистанцията между тях е в рамките на статистическата грешка. Ако евроизборите бяха днес, 33.9% от гласуващите биха пуснали бюлетина за ГЕРБ-СДС срещу 33.4% за БСП. ДПС събира 10.6% от потенциалния вот и е третата политическа сила, сигурен участник в Европейския парламент. Предвид твърдостта на ДПС избирателите, спад в активността ще увеличи тежестта на Движението и подобно на евровота от 2007 г. би могло да ги постави в по-голяма близост до водещите ГЕРБ и БСП.

Анализът сочи, че сближаването на позициите между ГЕРБ и БСП е резултат от три фактора: лек спад от около 1.5% на електоралната подкрепа за ГЕРБ спрямо февруари, отлив на желаещи да гласуват сред по-широката му електорална периферия (последната спада до 14% при средно 20-25 на сто на предишни избори), мобилизация на БСП и относително увеличаване на електоралната ѝ тежест при по-ниска избирателна активност. Формулата ГЕРБ-СДС привлича подкрепата на две трети от бившите избиратели на ГЕРБ и една четвърт от тези на Реформаторския блок. БСП успява да задържи над 80 на сто от гласувалите за нея преди две години.

„Демократична България“ с вот от 5.1% е все още малко под бариерата от 5.88%, необходима за спечелването на мандат. Партиите от коалицията Обединени Патриоти, които в рамките на настоящото проучване са измервани поотделно, постигат следните резултати: ВМРО- 1%, НФСБ - 2.2%, Атака - 2.1% от решилите да гласуват. Така, като партия с най-голям шанс за излъчване на евродепутат се очертава ВМРО, но това ще зависи до голяма степен от способността й да привлече част от вота на останалите националистически формации. Другите политически сили събират под два процента от действителните гласове.

Ако тенденциите за паритет между водещите партии продължат, а други политически сили се окажат близки до прага за излъчване на евродепутати, изходът от предизборната надпревара може да се окаже силно повлиян от водачите на листи и способността им да добавят гласове към партийния вот.

Несъстоялият се на 29-ти март развод между ЕС и Великобритания, консолидира проевропейската ориентация на българина. За 63% членството ни в ЕС е без алтернатива. На обратната позиция са едва 8%. Проблемите около Брекзит са пример за ползите от членството и мнозинството от 61% подкрепят позицията за повече взаимни отстъпки между държавите в името на по-силен ЕС, срещу 39%, според които националните интереси трябва да бъдат твърдо отстоявани, дори с риск за отслабване на ЕС. Умерените, системни партии пък се припознават като способни да постигнат по-сплотен Европейски съюз и в съотношение 2:1 са предпочитани от българските избиратели пред популистките и противопоставящите се на политическия елит формации. Така, въпреки някои негативни настроения срещу конкретни решения на ЕС, като така нар. пакет „Мобилност”, например, потенциалният евроскептичен вот остава ограничен и без консолидираща го политическа сила в сравнение с други страни-членки.

Подкрепено от мнозинството българи е предложението за спиране на всички видове помощи на родители, чиито деца не посещават училище (65.8%). Въвеждането на санкция обаче среща и значим дял противници: 29% смятат, че отнемането на всички помощи би било в ущърб на детето, 5% - че помощите въобще не трябва да се обвързват с посещаването на училище. Притеснения, че подобна мярка би ощетила децата споделят хора в по-добро социално и материално положение от големите градски центрове. Категорични противници на мярката пък са представители на уязвимите социални групи.

Помогнете на новините да достигнат до вас!


Радваме се, че си с нас тук и сега!

Посещавайки Expert.bg, ти подкрепяш свободата на словото.

Независимата журналистика има нужда от твоята помощ.

Всяко дарение ще бъде предназначено за неуморния екип на Expert.bg.

Банкова сметка

Име на получател: Уебграунд ЕООД

IBAN: BG53UBBS80021021528420

BIC: UBBSBGSF

Основание: Дарение за Expert.bg

Sportlive.bg

Още по темата


Още от Макроикономически поглед


Реклама

Валути

BNB Logo
  • EUR
    1
    1.955
  • USD
    1
    1.75631
  • GBP
    1
    2.17102
  • RUB
    100
    2.49336
  • JPY
    100
    1.63956
виж всички

Крипто валути


  • Bitcoin Cash
    1
    396.29
    380.63
  • Litecoin
    1
    74.61
    71.64
  • Ethereum
    1
    405.38
    389.53
  • Bitcoin
    1
    16237.41
    15603.42
виж всички
Реклама

Най-четени новини


виж всички
Реклама