България запазва оценката си за бюджетна прозрачност в разпространения днес международен Индекс "Бюджетна прозрачност" и остава с 65 пункта (при максимални 100) от изданието на индекса през 2012 г.
Държавата ни остава във втората група страни в индекса с оценка между 60 и 80, като за тези страни се смята, че имат значително ниво на бюджетна прозрачност, съобщават от Industry Watch. Индексът оценява степента, в която правителствата на 102 страни по света осигуряват на обществото навременна и подробна информация за бюджета.
От 2006 година, когато е публикуван първият индекс, оценката на България отбелязва значително подобрение – от 47 през 2006 до 65 през 2015 г. Подобрението се дължи на публикуването на повече бюджетна информация, включително относно проектобюджета, приетия бюджет, месечни и полугодишни доклади, годишни и одитни доклади, кратък бюджет за широката публика. Засилва се и ролята на Сметната палата, отбелязват съставителите на индекса.
За пръв път от създаването му, България отчита наличието на всички 8 ключови документа, характеризиращи прозрачността на правителството и достъпа на гражданите до информация за планирането, изпълнението и контрола върху бюджета, но някои от тях не предоставят достатъчно информация. Като цяло, правителството предоставя значителен обем информация чрез средносрочната фискална рамка, проектобюджета, документите по самия бюджет, както и месечните и годишните отчети по изпълнението на бюджета и състоянието на държавния дълг. Въпреки това, възможностите за участие на гражданското общество в процеса на планиране на бюджета и получаването на обратна връзка са относително слаби (България получава оценка 38). Капацитетът на парламента за ефективно участие също се запазва на ниско равнище.
За повишаване на представянето си България трябва да подобри бюджетния процес. Правителството може да изготвя по-задълбочен макроанализ за ефектите от различни сценарии върху бъдещото изпълнение на бюджета, както и да анализира разликите между планирани и отчетени показатели в годишния отчет за изпълнението на бюджета. То трябва да създаде механизъм за за дискусия на бюджетните приоритети с гражданското общество и систематично отчитане на позициите на засегнатите страни и степента на тяхното възприемане в бюджетните решения. България има нужда и от специализирано звено за бюджетни анализи в парламента.
Постигане на напредък може да стане бързо. Например, според изследването много от непрозрачните страни произвеждат значителна бюджетна информация за вътрешна употреба – бързо и евтино може да се постигне подобрение чрез публикуване на тази информация на интернет страниците на правителствата. Могат да се съкратят и сроковете на публикуване. Правителството трябва да полага усилия и да систематизира цялата налична информация за планиране и отчитане на бюджета в общ пакет документи. Подобряване на публичните финанси от своя страна изисква правителството да дава отчет за резултатите от мерките, които предприема в областта на данъчната политика и ефективността на разходите. В крайна сметка, увеличаването на прозрачността, участието и надзора почти винаги се свежда до наличието на политическа воля.
Като цяло, изследването „Отворен бюджет“ 2015 достига до извода, че 98 от 102 проучвани страни нямат адекватни системи, които да гарантират, че публичните средства се използват ефективно и ефикасно. 98 от страните не се справят поне с един от трите стълба на отчетността (прозрачност, участие на обществото и бюджетен надзор); 32 от страните имат проблеми и с трите стълба – вкл. Алжир, Боливия, Камбоджа, Ирак и пр.
Едва 24 страни, включително България, имат оценка над 60% по отношение на бюджетната прозрачност и предоставят на гражданите достатъчно информация за употребата на публичните средства. Водещите страни в индекса „Отворен бюджет“ 2015 са Нова Зеландия и Швеция. Тревожно е, че в останалите 78 страни, които предоставят недостатъчна информация за бюджета, живеят над две трети от населението на света. 17 страни не публикуват никаква или почти никаква информация за бюджета, а 16 страни не публикуват дори проектобюджет.
Като цяло обаче бюджетната прозрачност се подобрява, както и при публикуването на предишните индекси. Средната оценка в Индекса „Отворен бюджет“ 2015 се увеличи до 45. Прогресът е особено бърз сред страните и регионите, които досега бяха непрозрачни – например Киргизстан (оценката се утроява), Тунис (четирикратно увеличение) и франкофонските страни в Западна Африка.
В допълнение на липса на прозрачност в много страни по света, проблеми създава и липсата на възможности за участие на обществото и бюджетен надзор. Според изследването, 95 от 102 изследвани страни не предоставят достатъчно възможности за участие не обществото, а в същото време законодателните власти нямат достатъчно изследователски и аналитичен капацитет, липсват и системи за контрол на качеството в повечето национални одитни органи.
„Обществото има нужда от достъп до бюджетна информация и възможности за участие в целия бюджетен процес. Заедно с надзора от законодателната власт и одитните институции това допринася за по-голяма отчетност при използването на публичните средства“, казва Уорън Крафчик, изпълнителен директор на International Budget Partnership. „Има все повече доказателства, че подобни бюджетни баланси и спирачки водят до по-добри резултати за обществото, особено за бедните и уязвимите“.
Коментари