Продължава неблагоприятната тенденция на слаб икономически растеж в рамките на 1-2% от брутния вътрешен продукт (БВП). Това заяви проф. д-р Митко Димитров, директор на Института за икономически изследвания при БАН по време на пресконференция, на която институтът представи годишния си доклад за икономическо развитие и политики в България.
1,4% ръст на българската икономиката прогнозират от БАН за текущата 2015 г. Това е по-малко от отчетеното за миналата година увеличение на брутния вътрешен продукт от 1,7%. В кракосрочен план се очаква нисък, макар и плавно засилващ се растеж, който през 2016 г. да достигне 2,1%, а през 2017 г. - 2,5%, предвиждат от Института.
"За България това е крайно незадоволително. За една развита страна като САЩ може и да е добре, но за България не е", заяви проф. Димитров. "В крайна сметка липсата или лошият старт по отношение на реформите у нас не позволяват да се реализира този растеж, за който имаме потенциал", отчете Димитров.
Прогнозота за растежа на българската икономика се базира на очаквания за възстановяващ се износ в еврозоната, нарастване на вътрешното потребление и приноса от финансирането от европейските фондове. През 2015 г. се очаква засилване на темповете на растеж на частното потребление и инвестициите. По-силното вътрешно търсене трябва да окаже влияние върху инфлацията, но тя ще запази отрицателните си стойности, прогнозират още от Института.
Отделните сектори на икономиката ще допринесат за растежа на БВП съответно: промишлеността - 0.4 пр. п., селското стопанство - 0,2 пр. п. и търговията и транспорта и хотелиерството - 0,2 пр. п.
"Няма съществена промяна в потенциала на българската икономика. Ние зависим изключително много от външните условия". Това коментира и проф. Александър Тасев от Института за икономически изследвания при БАН. Съществен и устойчив растеж на физическия обем на износа от България може да се очаква само ако се направят сериозни инвестиции за обновление на експортните производства и повишаване на тяхната конкурентоспособност, посочват от БАН.
Трябва да се обърне внимание на износа на стоки с висока добавена стойност, обърнаха внимание икономистите. Очерталата се експортна структура, по начин на използване на стоките, през периода 2008-2014 г. показва, че България остава износител основно на стоки с ниска добавена стойност с общ физически обем - около 60% от целия износ. Статистическите данни показват още, че през последните две години с възстановяването на предкризисните нива на износа се запазват всички отрицателни тенденции, свързани с много големия относителен дял на стоките с ниска добавена стойност и много малкия дял на високотехнологични стоки, посочват още от БАН в доклада си. Според анализаторите пред нас не стои обаче проблемът дали реално делът на експортните производства с висока и средна добавена стойност е около 40%, или значително по-нисък (под 30%), а проблемът за тяхното ниво на технологичност и иновации и съответно за тяхната конкурентоспособна себестойност, при заплатен труд, съпоставим с аналозите им в ЕС.
От БАН отчетоха, че най-тежко засегнати от кризата и още са далеч от нивото на износа си през 2008 г. отраслите на шивашката и текстилната промишленост, електроенергията и черната металургия.
"Българският експорт трудно би надминал 2,5% от БВП", коментира още Тасев, отчитайки сегашният потенциал на експортните производства, даващ съответното качество и количество на продукцията при благоприятни международнипазарни условия. По думите му, ако не променим структурата на износа към такава с по-голяма добавена стойност, трудно бихме постигнали устойчив растеж.
Същевременно икономистите от Института посочиха, че имаме голяма зависимост от вноса на енергийни продукти, суровини, материали, и инвестиционни стоки. От БАН посочиха още, че тези стоки формират над 80% от целия внос. Като цяло вносът от Русия намалява размера си, но остава с най-голям дял сред вноса от трети страни.
Има нарастване на паричното предлагане, но въпреки това виждаме нисък ръст на икономиката, отбелязаха от БАН. Икономистите отчетоха още, че се наблюдава натоварване на домакинствата с кредитна задлъжнялост по линия на имотечни и потребителски кредити.
Автор: Петя Бързилска
Коментари