Анализ на Калоян Стайков от Института за пазарна икономика, публикуван на www.ime.bg
Мине се, не мине време и някой политик, експерт или общественик с прискърбие съобщава, че в България няма индустрия или прави предложение за реиндустриализация на българската икономика като единствения път към благоденствието. Като доказателство за липсата на индустрия обикновено се дава потреблението на електроенергия, което намалява значително по време на икономическата криза в страната от 2009 г. и възстановяването след нея. Ако трябва да бъдем коректни, заетите лица в индустрията намаляват със значително по-висок темп в сравнение с потреблението на електроенергия, но въпреки това не може да се каже, че индустрията днес е в по-лошо състояние, отколкото е била през предкризисната 2008 г.
Докато българската икономика се свива през 2009 г., а през 2010 г. вече започва да се възстановява, секторът на индустрията, с изключение на строителството, продължава своя спад и през 2010 г., когато брутната добавена стойност достига най-ниската си точка след пика през 2008 г. В рамките на двете години, 2009 и 2010 г., БДС в индустрията се свива реално с 9,4%. В същото време потреблението на електроенергия всектора намалява с 25%, достигайки най-ниското си ниво през 2010 г., а заетите се свиват с 15,5%*. С други думи свиването на номинални фактори като заети лица и потребление на електроенергия е в пъти по-високо в сравнение със свиването на реалната продукция в сектора, което показва, че освен намаляване на икономическа активност, става въпрос и за повишаване на ефективността.
Брутната добавена стойност в сектора започва да се възстановява от 2011 г. и през 2013 г. надминава предкризисните си нива. В периода 2011-2014 г. БДС в сектора реално се увеличава с 13,7%. В същото време потреблението на електроенергия расте с 12%, а заетите се свиват с 5,3%. Т.е. отново става въпрос за сериозно оптимизиране на работата на дружествата в сектора. По същия начин, по който китайската дума за „криза” е съставена от два йероглифа – „опасност” и „възможност”, секторът изглежда е използвал възможността, за да ограничи неефективните дейности и да оптимизира работата си, както по време на кризата, така и по време на възстановяването.
Това не е изненадващо по няколко причини:
1) Индустрията има задължения, вменени със Закона за енергийната ефективност, за повишаване на ефективността и постигане на енергийни спестявания. Иначе казано – криза или не, потреблението на електроенергия трябва да намалее.
2) Освен директното задължение за постигане на спестявания, държавата създава и косвен стимул за постигането им – регулираните цени на електроенергията. Отдавна е ясно, че съществува кръстосано субсидиране между регулираните цени на електроенергията на битовите и стопанските клиенти, но такова съществува и между регулирания и свободния пазар. Така например цената на АЕЦ „Козлодуй” на свободния пазар варира от 52,10 лв./МВтч до 65 лв./МВтч, докато централата продава на регулирания пазар на цена от 30 лв./МВтч.
3) Намаляването на потреблението на електроенергия, особено в сектори с висока електроенергийна интензивност, създава конкурентни предимства, което е именно онази „възможност” от китайския йероглиф за запазване или увеличаване на пазарния дял на компаниите.
Предвид гореизложеното, не е сериозно да се твърди, че индустрията в България е по-зле сега в сравнение с 2008 г. Това ясно се вижда от създадената реална брутна добавена стойност от сектора, която през 2014 г. е с 3% по-висока в сравнение с 2008 г., докато потреблението на електроенергия се свива с 16%, а заетите – с 20%. Реалният годишен ръст на БДС за сектора през 2015 г. е 3%, а заетите се увеличават с почти 2%. Все още няма данни за потреблението на електроенергия в индустрията за 2015 г.
Същото се вижда и от класацията „Капитал 100”, от която се вижда, че 100-те най-големи компании в индустрията са в пъти по-големи през 2015 г. в сравнение с 2005 г. Нещо повече – индустрията представлява 20,5% от цялата брутна добавена стойност на страната през 2008 г., докато през 2015 г. вече е близо 23%. Всичко това показва, че реиндустриализацията се случва въпреки по-малкото потребление на електроенергия, по-малкото заети в сектора и без помощта на загрижените политици, експерти и общественици.
Секторът очевидно се е възстановил от кризата и в момента е по-ефективен в резултат както от нея и от различните видове регулации, така и от конкуренцията на местния и международните пазари. Да се твърди, че в България няма индустрия или че тя умира, защото потреблението на електроенергия е по-ниско, е все едно да се твърди, че човек, който яде повече, извършва по-голяма работа и създава по-голяма продукция.
*Намаляването на броя на заетите лица в индустрията продължава до 2013 г., а възстановяване се наблюдава едва през 2014 г. – динамика, която е характерна не само за заетите в този отрасъл, но и за целия трудов пазар. В периода 2009-2013 г. заетите в сектора са намалели с 20%.
Коментари