Нова година, нови избори, стари обещания


Нова година, нови избори, стари обещания

2536

Анализ на Калоян Стайков от Института за пазарна икономика, публикуван на www.ime.bg

Още преди официалното разпускане на парламента БСП вече започна предизборната си кампания с куп обещания за политиките, които ще провежда след като бъде избрана. Възгледите на партията се простират от добре познатите идеи като борбата с бедността чрез повече социални помощи което е парадоксално, до някои по-нови такива като реиндустриализацията на българската икономика.

Последната идея влиза в приоритетите на партията още с избирането на кабинета „Орешарски” в края на май 2013 г. и претърпя редица метаморфози. Настоящата визия предвижда създаване на фонд „Индустрия” за инвестиции в производствени предприятия, като за целта държавният бюджет ще задели 500 млн. лв. Това намерение силно наподобява по-стара идея, също дело на кабинета „Орешарски”, която влезе в сила с бюджета за 2014 г. – Публична инвестиционна програма „Растеж и устойчиво развитие“, която беше с бюджет 499,345 млн. лв.

Приликите

Двете програми се радват на редица сходства:

- Предвиждат разходване на целеви средства от бюджета - регионалният фонд е предназначен за „изпълнение на проекти и програми с регионално и национално значение”, а индустриалният – за инвестиции в производствени предприятия в райони с висока безработица;

- Имат регионален характер – и двата са насочени към подпомагане на икономически изостанали райони;

- Решенията за отпускане на средствата се взимат от правителството, което означава, че водещият фактор, отново, ще е политика, а не целесъобразност или ефективност.

Така например само от началото на 2014 г. до 7 февруари, или за пет седмици, администрацията успява да прегледа 368 общински проекта и 35 проекта на Агенция „Пътна инфраструктура” и на министерства, кандидатствали за финансиране от регионалния фонд. Като оставим настрана факта, че това е огромен обем от работа, който е отметнат за много кратко време, разпределението на средствата между общините показва и силно политическо пристрастие. Така например най-много средства се отпускат на общини, чиито кметове са от управляващата коалиция. С други думи голям дял от предвидените средства се отпускат на малко на брой общини, в които живее и сравнително малък дял от населението. Няма причина да не се очаква същото и при евентуалното създаване на индустриален фонд.

Разликите

Разликите между двата фонда също са немалко и съществени, включително:

- Логични – ако инвестицията е рентабилна, тя отдавна би била направена от частния сектор, а ако не е, означава че държавата ще финансира създаването на нови частни предприятия, които ще бъдат все толкова губещи, колкото са и държавните в момента;

- Административни – Европейската комисия има строги правила за предоставяне на държавна помощ, която, с малки изключения, се ограничава до покриване на инвестиционни разходи. Т.е. ако предприятието е неефективно, виж горната точка, държавата не може да субсидира оперативните разходи;

- Пазарни – отпускането на държавни средства за започване на бизнес изтласква кредитиращите институции от този пазар, още повече в момент, в който е налице изобилна ликвидност, съживяване на кредитирането и редица фондове за финансиране на нововъзникващи компании;

- Обективни – индустрията няма нужда от финансова държавна помощ.

Идеята, че българската индустрия страда от някакво смъртоносно заболяване, което само държавата може да излекува, е повече от смехотворна. След икономическата криза от 2009 г., която за индустрията продължава и през 2010 г., следва рязко възстановяване и ежегоден ръст на производството. През 2011-2016 г. реалната брутна добавена стойност в сектора се увеличава през всяка година и за целия период нараства с около 17%. Броят на предприятията в промишлеността се увеличават от 2012 г. и през 2016 г. са с 5,6% или 1774 повече в сравнение с 2008 г.

Индексът на промишленото производство през 2016 г. е на най-високото си ниво от 2000 г. с изключение на 2007-2008 г. Спад в сравнение с 2008 г. се наблюдава и при заетите лица, но тук трябва да се направи уговорката, че през тези две години (2007-2008 г.) са налице достатъчно фактори, които говорят за прегряване на икономиката. Въпреки това заетите в промишлеността отново започват да се увеличават на годишна база през 2014-2015 г.

Увеличение се наблюдава и при разхода за заплати на зает, които през 2015 г. са с близо 59% по-високи в сравнение с 2008 г. при инфлация за същия период от около 9%. Това само отчасти се дължи на съкращения при персонала след 2008 г., тъй като през 2015 г. се наблюдава едно от най-високите годишни увеличения на разходите за заплати на зает в промишлеността при увеличение на заетите с 1,5% или 9 хил. души.

Освен всичко това самите предприятия, изглежда, имат съвсем различни проблеми от това, което социалистите си мислят, че ги вълнува. От наблюденията на бизнес тенденциите в промишлеността се вижда, че близо 51% от предприятията смятат, че основният фактор, който затруднява дейността им, е икономическата несигурност. След нея се нареждат недостатъчното търсене в страната, което е проблем за близо 26% от компаниите, недостигът на работна ръка – 22% и слабости в икономическото законодателство – 20%.

Очевидно е, че индустрията не просто работи, а се развива, като осигурява заетост и нарастващи доходи на увеличаваща се част от населението. Т.е. тя не се нуждае от помощта, която БСП мечтае да ѝ осигури от близо пет години. Това, което държавата с нейните органи може да направи, е повече гъвкавост в законодателството, по-малко и по-ефективни регулации и адекватна администрация. Следващият голям проблем е образованието и връзката му с пазара на труда, но този проблем няма да се реши за няколко дена или месеца. Под въпрос остава дали БСП или някоя от другите партии ще се вслушат в индустрията или ще продължат да търсят измислени проблеми, за да оправдаят пилеенето на публичния ресурс.

Още от Икономика


Помогнете на новините да достигнат до вас!


Радваме се, че си с нас тук и сега!

Посещавайки Expert.bg, ти подкрепяш свободата на словото.

Независимата журналистика има нужда от твоята помощ.

Всяко дарение ще бъде предназначено за неуморния екип на Expert.bg.

Банкова сметка

Име на получател: Уебграунд ЕООД

IBAN: BG53UBBS80021021528420

BIC: UBBSBGSF

Основание: Дарение за Expert.bg

Sportlive.bg

Още по темата


Реклама

Валути

BNB Logo
  • EUR
    1
    1.955
  • USD
    1
    1.66894
  • GBP
    1
    2.2821
  • RUB
    100
    2.28724
  • JPY
    100
    1.51041
виж всички

Крипто валути


  • Bitcoin Cash
    1
    874.82
    853.56
  • Litecoin
    1
    259.40
    253.34
  • Ethereum
    1
    4983.14
    4866.74
  • Bitcoin
    1
    72477.56
    70817.18
виж всички
Реклама

Най-четени новини


виж всички