Кой празнува имен ден днес, 17 март 2023 година?


Кой празнува имен ден днес, 17 март 2023 година?
Снимка: iStock

5372

Преподобни Алексий бил единствен син на Евфимиан и Аглаида – благочестиви, знатни и богати християни в Рим, живели през ІV век. Той бил роден късно след дълги родителски молитви, затова бил особено мил на родителите си. Алексий получил добро възпитание и образование. От ранни години обикнал Господа от цялото си сърце. В желанието си да Му угоди, той тайно си налагал лишения, спазвал строг пост, носел на тялото си груба власеница. Горейки все повече от любов към Бога, той пожелал да се отрече заради Него от всички световни радости и да му служи в иночески чин. Но родителите му не желаели това и когато Алексий пораснал, те му намерили невяста, мома от царски род, необикновено красива, и го оженили. Вероятно св. Алексий не се решил да се противи на родителската воля, но намерението му да се отрече от суетата на света се вкоренило в неговото сърце.

В деня на женитбата, когато младите съпрузи останали насаме, Алексий пристъпил към девойката, дал ѝ златния пръстен и скъпоценния си пояс, загънат в копринен плат, и ѝ казал: „Пази това и Бог да бъде между мене и тебе, докато благодатта Му не устрои в нас нещо ново!“ Подир това влязъл в своята отделна спалня, съблякъл си сърмените дрехи, скъпоценни камъни, тайно напуснал бащиния дворец и заминал от града. Отишъл на пристанището, качил се на кораб и се отправил за Лаодикия (Мала Азия). През цялото време по пътя молел Бога да го избави от светската суета и да го удостои на страшния съд да застане от дясната Му страна. От Лаодикия Алексий отишъл в Месопотамия, град Едеса, където се бил неръкотворният образ на Спасителя. Там Алексий раздал парите си на бедните, а сам почнал да живее като просяк пред храма „Св. Богородица“. Хранел се от подаяния, ден и нощ се молел и всяка неделя се причащавал със светите Тайни.

Тежко било на семейството да понася неговото отсъствие. Дълго го търсили в града и околностите. Като видели, че Алексий не се връща, майка му в дълбока скръб се затворила в стаята си. „Няма да изляза оттук – казала тя, - докато не узная какво се е случило с милия ми син“. Младата съпруга се затворила заедно с нея и неутешимо плачели и тъжели. А Евфимиан пращал слугите си в разни градове и страни, за да разузнаят за Алексий, но безуспешни останали търсенията им. Някои от тях дошли в Едеса, но между просяците, които се тълпели пред храма, не познали своя млад господар и дори му дали милостиня наравно с другите просяци. Алексий ги познал и в смирението си се зарадвал, че получил подаяние от слугите си.

17 години Алексий живял с просия пред храма „Св. Богородица“. С дълбокото си смирение и постоянна молитва той угодил на Бога. Един от служителите на храма видял в съня си Божията Майка, която му казала: „Въведи в църквата ми Божия човек, защото молитвата му стигна до Бога и както венец върху царска глава, така Дух Светий ще почива върху него!“ Църковният служител недоумявал за кого са тия думи, но видението се повторило и Божията Майка посочила просяка, който седял при храмовите врати. Оттогава всички започнали да оказват на Алексий голяма почит. Той не желаел човешка слава и тайно напуснал града. Качил се на кораб, който отплавал за Киликия, като мислел да се засели там при църквата „Св. ап. Павел“. Но се случило съвсем друго. При пътуването по море се започнала страшна буря. Корабът се лутал дълго и излязъл на бреговете на Италия, недалече от Рим. Алексий решил да отиде в Рим и там да живее около дома на своя баща.

Приближавайки се до родителската къща, срещнал баща си, който се връщал от царския дворец, придружен от многобройни слуги. Алексий му се поклонил до земята и казал: „Рабе Божи, смили се над мене бедния и дай ми ъгъл в твоя дом, за да мога да се храня с трохите, които падат от трапезата ти! А Господ ще те благослови и ще ти даде царството небесно, и ако имаш някого от твоите близки да странства, ще го завърне благополучно.“ Тия последни думи напомнили на Евфимиан за любимия му син. Той се просълзил, заповядал да дадат на просяка една колиба до дома му и казал на слугите: „Ще дам награда на този от вас, който се грижи за просяка и му носи храна от моята трапеза“.

Така започнал да живее св. Алексий пред вратите на бащиния дом. Никой не могъл да го познае, понеже 17 години, прекарани в бедност и лишения, съвършено изменили неговата външност. Всеки ден един от слугите носел на бедняка храна от трапезата на бащата, но той я раздавал на бедните, като се задоволявал с хляб и вода. Непрестанно се молел, причастявал се всяка неделя, понасял с най-голямо търпение бедността, презрението и оскърбленията, често нанасяни му от слугите, които му се присмивали, хулели го и дори понякога го биели. По-тежко за него било друго изпитание – в своята колиба, която се намирала до самия бащин дом, той чувал плача и риданията на майка си и жена си, които не преставали да тъжат за него. Но той решил да принесе тая привързаност в жертва на Бога и докрай устоял в своето намерение.

Така минали още 17 години. Бог предвъзвестил на Алексий близката му смърт. Тогава той поискал хартия и мастило от слугата, който го наглеждал, и описал целия си живот оттогава, когато бил напуснал родителския дом. В заключение на описанието той поискал от родителите и от съпругата си прошка. „И аз страдах заради вашата скръб – пишел той – и непрестанно молех Бога да ви даде търпение и да ви приеме в царството Си. Вярвам, че ще изпълни молитвата ми, защото от любов към Него, аз бях така немилосърден към вашата тъга и тъй жесток към самия себе си.“

Като написал това, св. Алексий започнал спокойно да очаква смъртта и цял се предал на молитва.

Около това време, както разказва преданието, папа Инокентий служел божествена литургия, на която присъствал и цар Хонорий (395-423). По време на богослужението изведнъж всички чули думите: „Потърсете Божия Човек, който се готви да излезе от тялото, за да се помоли за града!“ Всички били обзети от страх и недоумявали – за кого ли се отнасят тия думи! Но на другия ден по време на всенощната църковна служба същият тайнствен глас казал: „В дома на Евфимиан търсете Божия човек!“ Тогава царят казал на Евфимиан: „Защо не си ни обадил, че у тебе живее човек Божи?“ – „Бог ми е свидетел – отговорил Евфимиан, - че аз не зная за кого са тия думи!“ Той повикал своя домакин и го попитал, няма ли между слугите му такъв, който да се отличава с добродетели и благочестие, но домакинът не могъл да посочи никого.

Царят и папата сами поискали да отидат в дома на Евфимиан. Евфимиан отишъл напред, за да приеме високите гости с нужните почести и излязъл да ги посрещне според обичая със свещи и тамян.

Веднага в стаята, където се намирали с Евфимиан царят и папата, влязъл слугата, на когото било поръчано да се грижи за Алексий и рекъл: „Господарю, не ония ли просяк, когото ми повери ти, е човекът Божи? Той цяла нощ прекарва в молитва, спазва строг пост и понася оскърбленията с търпение и кротост.“ Като чул това, Евфимиан се отправил в колибата на Алексий, и го повикал от прозореца, но нямало отговор. Повикал го три пъти и като не получил отговор, влязъл в колибата. Там просякът лежал мъртъв. Лицето му било покрито, в ръцете му имало изписана хартия. Евфимиан открил лицето му и видял, че сияе с необикновена светлина. Поискал да вземе хартията, но не успял да я изкопчи от ръцете на Акексий. Върнал се в дома и казал на императора и папата: „Намерих този, когото търсим, но го намерих мъртъв.“ Царят заповядал да приготвят богат одър; изнесли тялото на просяка от бедната колиба, поставили го на него и всички коленичили и му се поклонили.

Тогава императорът взел от ръката на умрелия изписаната хартия и сред общо мълчание, започнали да четат написаното. Евфимиан скоро узнал, кой е покойникът. Съкрушен от скръб, той паднал на земята, ридаел и прегръщал мъртвото тяло на сина си, като казвал: „О, мило мое дете! Защо ти така ни натъжи? Колко години прекара до къщата ми, видя скръбта на родителите си и не ги утеши! Какво да правя сега? Да оплаквам смъртта ти или да се радвам за завръщането ти?“ Аглаида и снаха ѝ, като чули виковете и риданията, поискали да узнаят, какво се е случило. А когато чули, че умрелият просяк е Алексий, за когото така дълго тъгували, с плач и ридание излезли от затвора си, промъкнали се през тълпата и прегърнали бездиханното тяло. Всички плачели, като гледали тяхната дълбока и безутешна скръб.

Одърът с тялото на праведния Алексий бил поставен на площада по заповед на царя и папата и жителите на Рим идвали да се поклонят на светите мощи на Божия човек, който от любов към Господа пожертвал всички световни радости и се отрекъл от щастие, богатство и човешка слава, за да служи Богу в смирение и нищета.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА:

Кой празнува имен ден днес, 10 март 2023 година?

 Кой празнува имен ден днес, 9 март 2023 година?

Кой празнува имен ден днес, 6 март 2023 година?

Кой празнува имен ден днес, 4 март 2023 година?

Кой празнува имен ден днес, 1 март 2023 година?

Кой празнува имен ден днес, 21 февруари 2023 година?

Кой празнува имен ден днес, 13 февруари 2023 година? 

Още от Полезно


Помогнете на новините да достигнат до вас!


Радваме се, че си с нас тук и сега!

Посещавайки Expert.bg, ти подкрепяш свободата на словото.

Независимата журналистика има нужда от твоята помощ.

Всяко дарение ще бъде предназначено за неуморния екип на Expert.bg.

Банкова сметка

Име на получател: Уебграунд Груп АД

IBAN: BG16UBBS80021036497350

BIC: UBBSBGSF

Основание: Дарение за Expert.bg

Sportlive.bg
Реклама

Валути

BNB Logo
  • EUR
    1
    1.955
  • USD
    1
    1.8066
  • GBP
    1
    2.28338
  • JPY
    100
    1.20337
виж всички
Реклама

Най-четени новини


виж всички