Какво предстои: Нова Голяма депресия или икономически ренесанс?

Заради световната пандемия, световноизвестни икономисти прогнозират по-тежка от Голямата депресия през 1929-1934 г. Но причините и обхватът на двете кризи са много различни, за да бъдат сравнявани.

Преди век имаме дълбока криза на "чистия капитализъм" и "свободния пазар", който се счупва и кризата трае, докато се намери ново равновесие между съвкупното търсене и предлагане с помощта на държавата като икономически агент. И понеже това трае години, всъщност говорим за Голямата депресия, която според различни анализатори трае чак до Втората световна война. А и тя засяга предимно САЩ и някои развити страни (но без Япония). В България, примерно, след кратък трус на банковата система кризата почти не се усеща.

Сегашната икономическа криза вследствие на пандемия е криза на глобалните вериги на доставка, с други думи е криза на глобалната свързаност. Тя обаче е по-скоро повод и ускорител на дългоочакваната рецесия след рекордния за последните векове възходящ икономически цикъл. Но именно пак глобалната свързаност не предполага дълга депресия, а постепенно пренастройване на веригите на доставка с цел адресиране на бъдещи логистични рискове, затвърждаване на новите дигитални икономически модели в повечето индустрии, засилена роботизация на индустриите.

Макар и на пръв поглед несвързани, те имат един общ знаменател – по-голяма автономност и устойчивост на бизнесите спрямо човешкия фактор, който пострада в тази пандемия и много от тях разруши. Предвид неизвестната продължителност на пандемията, чак след нейното приключване може да се очаква икономически растеж. Но е възможно това да отнеме повече от една година.

До края на пандемията централна роля за икономката ще имат централните банки. Паричната им политика през XXI век няма много общо с тази от миналия век и ще отнеме време, докато се разбере нейната нова роля. Обикновено се говори само за опасността от нарастването на паричната маса (количествените улеснения), но много по-малко за нуждите на глобалната икономика и зависимостта ѝ от 3-4 валути като валутни резерви. Именно тази зависимост позволява и политиката на големите централни банки – докато има доверие в тези валути. Другият мощен фактор в тази посока са изцяло доминиращите в транзакциите електронни пари, чиято мобилност позволява използването на мощен инструментариум за въздействие върху икономическите процеси.

Но трябва да се признае, че има и контратенденция, която води до бързо намаляване на стойността на парите във времето. Един такъв фактор е именно почти безлимитното увеличение на масата на парите. Други фактори са ниската капиталоемкост на технологиите в информационната икономика, увеличение значението на интелектуалната собственост и намаляване значението на материалните ресурси. Най-общо казано, намаляване пределната стойност на единица материален продукт. Важен фактор в бъдеще ще са и криптовалутите и т.н.

Коронавирусът завинаги ще промени световната икономика

Коя тенденция ще надделее ще зависи от перспективите за икономически растеж на страните с най-голяма задлъжнялост, най-вече Италия. Това е така, защото другите двама най-големи длъжници – САЩ и Япония, имат собствени валути и печатници, а Италия не. Същото важи и за други тежки длъжници като Гърция, Португалия, Франция и Белгия. Т.е. предстоят трудни времена за еврозоната, защото само икономическият растеж погасява дългове.

А дали и колко ще е растежът в ЕС след кризата е повече геополитическа, отколкото стриктно икономическа тема. По-конкретно пренареждането на световните вериги на доставки и каква ще е глобалната роля на Китай след кризата: дали ще продължи да нараства или обратно, ще намалява. Също така не по-малко важно е каква ще е политиката на САЩ след изборите. Оставането на Тръмп за още един мандат ще е лоша новина за Европа.

В този контекст е и отговорът на въпроса чака ли ни голяма инфлация. Без растеж това е малко вероятно, по-скоро е възможна дефлация. В тази посока ще играят и факторите огромна безработица и слабо потребителско търсене. Това не изключва значителен ръст на цените на някои временно дефицитни стоки, за чиято доставка Европа е зависела от други континенти, но едва ли и продължително висока инфлация. А от нейните стойности ще зависи и политиката на "печатницата" на ЕЦБ.

Колко пари ще струва коронавирусът на света

Възстановяването минава през различни фази и във всяка една от тях ще е нужен различен "коктейл" от инструменти. В момента ключова е спасителната помощ за ликвидността на фирмите, за да оцелеят и запазването – доколкото е възможно – на работните места. Аналогията между фирмите и хората не е без основание: за да запазиш човешкия живот е нужна бърза медицинска помощ и всяко закъснение може да е фатално, а за раждането на нов човек са нужни поне 9 месеца. Така и при фирмите – по-евтино и за държавите, и обществата е да бъдат поддържани няколко месеца по време на кризата, отколкото да се родят нови фирми, които да стигнат същия етап на развитие, пазарен дял и заетост, както ликвидираните. Това се разбира добре в повечето страни в ЕС, но не е така у нас. Затова тук е критична ролята на ЕЦБ, защото тя разширява слабите фискални възможности на повечето бюджети в ЕС да осигурят спасителните пакети.

След "бързата помощ", критично за бъдещето на европейската икономика е насърчаването на иновациите. Изоставането на Европа в дигиталните технологии и изкуствения интелект спрямо Китай и САЩ е драстично. На практика информационният обмен в Европа се случва основно през американските дигитални платформи. А ако се наложи китайската 5G технология за пренос на данни – основата на информационната икономика – Европа ще се окаже под двойна зависимост. Дори тройна, ако не вземе ефективни мерки срещу руските фалшиви новини и кибератаки.

Проблемът в момента не е, че няма иновации, колкото че те не могат да станат устойчиви бизнес модели. Причините са много: липсата на адекватни финансови инструменти за подкрепа на стартъп-ите; възможността на основно американски фирми (но не само) да изкупуват иновациите още на ранна фаза, именно чрез предоставяне на финансиране и не на последно място – прекалено сложният начин за мащабиране и комерсиализиране на иновациите в ЕС, заради многобройните и тежки бюрократични спънки на уж единния пазар. Не бива да се пропускат и спънките по сливания и придобивания в рамките на ЕС, които да създадат европейски шампиони – компании, които да върнат изгубеното място на Европа в топ компаниите на света.

Само за 6 месеца Европа изгуби спечеленото за 15 години

Освен насърчаване на иновациите, пречките на единния пазар могат да бъдат заобиколени със създаването на компании с европейска юрисдикция, т.е. да не бъдат подвластни на някое национално правителство, а да плащат данъци на и контролират от Европейската комисия. Така много бързо ЕС ще стане адекватен на нуждите за консолидация на ресурсите в частния сектор, за да стане конкурентоспособен в световен мащаб.

Сегашната криза неочаквано постигна някои от целите на Зелената сделка – със сигурност днес сме много по-близо до целта за въглеродно неутрална икономика, отколкото преди два месеца. С това ще се и реаранжират плановете и инструментите за постигане на целите ѝ. Част от мобилизирания бюджет от 1 трилион евро се пренасочи към справянето с последиците от здравната и икономическата криза. Защото здравето и благосъстоянието на хората в устойчива околна среда е именно крайната цел и на Зелената сделка.

Но има и нещо друго важно. Зелената сделка стана следващата голяма обединяваща кауза на ЕС, който беше загубил посока след постигането на целта за създаването на обща валута преди 20 години. Сега корона-кризата – въпреки разединението в началото – е един огромен шанс за сплотяване на ЕС около общ дневен ред. Защото, парадоксално, нищо не прави проблемите на всички страни така общи, както една дълбока криза като сегашната. А с това и необходимостта от общи решения и стратегия за реализирането им.

Тези проблеми са осъзнати и в момента вече работят или се подготвят много нови финансови инструменти за подкрепа, които да достигнат до истинските иноватори, прескачайки бюрократичните звена най-вече в националните държави. Проблемите на Европа идват именно от националните държави, а не от Брюксел, който на практика изпълнява волята на националните лидери или чака тяхната решимост за по-тясна интеграция, както по посока на единния пазар, така и по линия на бюджетните политики. В тази посока са нужни кардинални реформи в ЕС по централизиране на повече правомощия на Европейския Парламент и Европейската Комисия, които в по-голяма степен да бъдат отчетни на европейските граждани, вместо на националните лидери в Европейския Съвет. Това е и ахилесовата пета на ЕС – липсата на ефективна държава, която да е конкурентоспособна на САЩ и Китай.

Засега луфтовете се обират от ЕЦБ, включително чрез политиката на отрицателни лихви. Но само монетарната политика не стига. Затова и планът за корона облигации се случва трудно, защото северните страни не искат с репутацията и кредитния си рейтинг да станат "поръчители" на дълг, който ще се ползва основно от Юга на ЕС. С това не трябва да се винят северните страни, а че вече съществуващите инструменти, като Европейския Стабилизационен Механизъм още не са доказали своята ефективност и потенциал да се справят с кризи. А без това, ЕС няма как да премине на следващата интеграционна фаза с издаването на общи облигации без единен суверен зад тях.

Предстои време разделно за ЕС: или да изживее болезнено продължаващите утопии за способностите на отделните национални държави да се справят с все по-честите глобални кризи; или да поеме смело курс към ускорена евроинтеграция и квазифедерация, за да бъде конкурентен играч в световната геополитика в защитава собствените си интереси.

Автор: Евгений Кънев, доктор по икономика