Голяма част от работодателите у нас очакват поскъпването на цената на труда да продължи и през следващата 2023 г. и заради това включват в плановете си за догодина увеличение на възнагражденията. Това става ясно от редовната анкета на Българската стопанска камара, проведена сред 796 родни компании, членуващи в организацията.
67% от анкетираните фирми планират ръст на възнагражденията на персонала през 2023 г., а 20% смятат да оставят заплатите без промяна. 13% от анкетираните компании още не са решили, а нито една фирма не е посочила, че планира да намали възнагражденията на персонала догодина.
Плановете на бизнеса съответства с очакванията им за цената на труда. Според 75% от анкетираните цената на труда ще нарасне през 2023 г., докато само 5% смятат, че ще има понижение. 15% смятат, че няма да има промяна, а 5% не могат да преценят.
Близо половината от анкетираните работодатели (48%) споделят, че повишаването на минималната работна заплата ще ги накара да увеличат цените на стоки и услуги, за да запазят персонала, като само 18% посочват, че подобно увеличение няма да им създаде проблеми. Минималната заплата се вдига до 50% от средната. Колко е това?
Бизнесът очаква заплатите да растат ръка за ръка с цените на суровините (77% от анкетираните), енергията (75%) и кредитите (70%). 77% от фирмите очакват инфлацията да продължи да расте и през 2023 г. 74% от анкетираните очакват влошаване на бизнес показателите заради високите енергийни цени, както в световен мащаб, така и в България.
Високите цени на енергията не са усетили само 10% от анкетираните през 2022 г., а останалите 90% те са сериозен проблем и това ги принуждава да вдигнат крайните цени на продукцията си (63%), да съкращават други разходи (41%) и персонал (14%), а 50% се оплакват от спад на поръчките и клиентите.
Присъединяването на България към еврозоната през 2024 г. се смята като положително от 56% от анкетираните фирми, за 29% приемането на еврото е нещо отрицателно, докато 15% не могат да преценят. Приемането на еврото е шанс да станем по-богати
Множеството кризи в последните години оказаха влияние на фирмените показатели, като всички бележат значителни спадове спрямо 2019 г. Има спад в обемите на производството и продажбите, както и външните пазари. Най-малко засегнати са заплатите, увеличени през 2022 г. в 76% от фирмите.
Според 56% от анкетираните фирми войната в Украйна се е отразила негативно на бизнеса им, за 31% не е имало промяна, а за 13% ситуацията се е отразила позитивно на дейността им. Близо половината (47%) открояват като най-голям проблем нарушените вериги за доставки.
Оценката на институциите от родния бизнес сочи, че с най-голямо одобрение са общинските администрации (46%), президентската институция (44%) и служебното правителството с премиер Гълъб Донев (43%).
От административните структури най-одобрявана е данъчната администрация (42%), следвана от РЗИ (33%) и ГИТ (27%). Силно негативна оценка има при Народното събрание и съдебната власт, които не получават нито един одобрителен глас, а парламентът е лидер по неодобрение с 95% от гласовете. Това е най-ниската оценка на законодателния орган от всички досегашни годишни анкети на БСК. Съдебната власт получава 67% неодобрение, а на 3-о място е кабинетът с премиер Кирил Петков (63%).
82% от анкетираните одобряват антикризисните енергийни мерки в подкрепа на бизнеса и намалените ставки по ДДС за отделни стоки и услуги (74%). Парламентът свали тавана на компенсациите за ток за бизнеса
Скъпата енергия принуждава бизнеса да търси как да повиши енергийната ефективност на компаниите. 11% от анкетираните са инвестирали в тази посока, а 19% от участниците нямат подобни приоритети. Спрямо 2021 г. рязко спада делът на тези, за които инвестицията в енергийна ефективност не е приоритет, което е заради проблемите с доставките и цените на природен газ и ел. енергия през 2022 г.
36% от тези, които искат да инвестират в енергийна ефективност планират изграждане на енергийни източници за собствени нужди, 22% - обновяване на сградния фонд, а 16% смятат да обновят или подменят използваните технологии. Към оптимизация на производствените процеси са се насочили 10% от участниците, а 11% към обновяване на автомобилния парк. За 22% такива инвестиции са невъзможни заради недостатъчен финансов ресурс.
Най-големите пречки за бизнеса според анкетираните са липсата на работна ръка (73%) и често променящата се нормативна уредба (60%). Бюрокрацията, регулаторната тежест и липсата на електонно правителство (59%) е на 3-о място в бизнес средата у нас. 1/3 от анкетираните (30%) отчитат като проблем сивата икономика и корупцията, а всеки четвърти (24%) – неефективната съдебна система. За всеки пети (22%) проблем е лошата инфраструктура. На последно място остава липсата на оборотен капитал с 11%, като това беше най-сериозният проблем за бизнеса през 2020 и 2021 г. (заради COVID кризата).
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Коментари