Коледа традиционно е сезон на потребление и духовни размисли. Това прави предстоящия празник добър период за поставяне на един от основните политически и икономически въпроси, пред които са изправени богатите държави – дали техните граждани могат да продължат да живеят добре в ера на по-бавен икономически растеж.
Това зависи отчасти от икономическите и политическите решения за това как ще се разпределят ресурсите. Ако обаче заможните държави продължат с користолюбивите и индивидуални нагласи, ще има много нещастие и конфликти. Ако прегърнат едно по-целенасочено, грижовно и зелено бъдеще, техните гражданите могат да процъфтяват, пише Reuters.
Древногръцките философи като Аристотел са знаели, че материалните блага са необходими, но не са достатъчни за добър живот. Хората имат също социални, интелектуални и дори духовни нужди.
Съвременните проучвания като това, определящо най-щастливите държави в света, подкрепят тези разсъждения. Доходите са един от факторите, които обясняват колко удовлетворени са хората от живота си. Но социалната подкрепа, добрата продължителност на живот и свободата да вземат собствени избори също са от голямо значение. Въпреки това съвременната култура отдава почетно място на икономическия растеж.
Икономическият прогрес може да бъде мощна сила за социална промяна. През последните десетилетия бързото нарастване на БВП помогна на милиарди да бъдат измъкнати от бедността. Хората, които нямат основни материални блага, може да имат нещастен живот. Затова икономиките на бедните страни трябва да продължат да растат.
Междувременно бедните хора в богатите страни имат нужда от по-големи доходи. Ако икономическият растеж е бавен, това означава, че те ще получават по-голямо парче от икономическия пай. Дори и след задоволяване основните нужди, допълнителният доход може да повиши щастието на хората.
Ограниченото преследване на пари може да бъде и контрапродуктивно. То обезкуражава хората да отделят време за други неща, които са важни за тях, допринася за климатичните промени и отслабва социалната тъкан.
Във всеки случай развитите икономики не са нараснали много след световната финансова криза от 2008 г., а и бъдещите икономически перспективи са мрачни. Ако богатите общества се придържат към хиперматериалистичните нагласи, те се подготвят за сблъсък между това, което желаят, и това, което могат да постигнат.
Ерата на бавен икономически растеж
През 15-те години след финансовата криза развитите икономики са нараствали средно с 1,6% спрямо 2,8% спад през предходните 15 години. МВФ прогнозира среден растеж от 1,7% за следващите 5 години.
Можем да се надяваме, че световната икономика няма да се сблъска с нова финансова криза, нова пандемия или друга война с човешки и икономически последици, еквивалентни на войната в Украйна. Тя обаче ще се сблъска с множество насрещни ветрове, без дори да вземаме предвид изненадите.
Като за начало, има проблеми от последните кризи. Разходите, свързани със спасителни програми, са повишили брутния държавен дълг на развитите икономики до 112% от БВП, спрямо 71% през 2007 г. Лихвите, които бяха поддържани изкуствено ниски в продължение на десетилетие и половина, сега са близо до историческите норми. Така облекчената парична политика няма да може да даде тласък на икономиката през следващите години.
Богатите демократични държави също увеличават разходите си за отбрана в отговор на руската инвазия в Украйна и на тракането оръжия на Китай в Източна Азия. Купуването на танкове, ракети и изтребители допринася за икономическата продукция. Но също отклонява ресурси от други сфери и не допринася за увеличаването на бъдещите приходи с толкова, колкото и по-продуктивните форми на инвестиции.
От друга страна има мегатенденции, които ще натежат над икономиката. От Организацията за икономическо сътрудничество и развитие прогнозират, че съотношението на хората над 65-годишна възраст към тези в трудоспособна възраст ще скочи до 53% през 2050 г. спрямо 33% тази година. По-старите хора е по-малко вероятно да работят и по-вероятно да имат нужда от повече грижи.
Междувременно светът полага твърде малко усилия за борбата с глобалното затопляне. Това означава, че страните ще трябва да харчат сериозни средства в бъдеще, за да се приспособят към по-горещия свят и да поправят пораженията от климатичните промени. Дори и да инвестират сериозно в прехода към по-екологични технологии, те ще разполгат с по-малко средства за други сфери.
Разбира се, по-бавният икономически растеж не е неизбежен. Голямата надежда е, че изкуственият интелект ще повиши производителността в икономиката, докато същевременно освободи хората от повтаряща се работа. Проблемът е, че при този процес може да бъдат унищожени много съществуващи работни места, подхранвайки безпокойство, докато хората се придържат към съществуващия си поминък или изпитват затруднения с намирането на нов.
Културна революция
Развитите икономики обаче имат избор. Единият вариант е да удвоят материализма. Това би могло да е рецепта за увеличаване на разочарованието, ако хората не получат това, към което се стремят. Както националната, така и международната политика може да стават все по-разпокъсани, а страните да се борят за парче от торта, която не расте толкова бързо.
Другата опция е да се предприеме по-холистичен подход към благосъстоянието, който придава по-голяма тежест на социалните, интелектуалните и духовните нужди на хората. Така ще се подлагат повече усилия за изграждането на общности и защитата на планетата.
Разбира се, материалните изисквания няма да изчезнат. Все още ще има конфликти около това кой какъв дял получава от икономическия пай. Много по-възрастни и по-богати хора биха били недоволни да видят богатството им се прехвърля на по-млади и по-бедни.
Тези конфликти обаче няма да са толкова остри, ако културните нагласи дават приоритет на социалната солидарност. В крайна сметка много хора смятат, че животът им е по-полезен, ако дават на обществото. Нещо повече, правителствата биха могли да насърчават богатите граждани да прехвърлят богатство чрез данъчни инициативи, а не само чрез данъци.
И въпреки че по-възрастните хора може да не са склонни да променят своите ценности, културната промяна може да се случи, когато по-младите поколения възприемат различни идеи. Те вече го правят, особено представителите на т.нар. „поколение Z“, родени между 1996 и 2010 г.
Представителите на поколението Z като цяло са идеалистично настроени, според проучване на консултантската компания McKinsey. Те смятат, че трябва да дадат своя принос за спиране на климатичните промени, искат по-голяма справедливост и настояват за по-целенасочена работа.
В САЩ представителите на поколението Z също така е по-вероятно да страдат от умствени заболявания, спрямо други възрастови групи, докато техните европейски връстници страдат от чувството на самостигма. Финансовите кризи, безпокойството по отношение на климата, пандемията и глобалното недоволство подхранват песимизъм.
И макар това да е тревожно, то също предполага, че общество, което цени по-екологичната икономика, социалната солидарност и смислената работа, би могло да направи младите хора, и някои по-възрастни, по-пълноценни. По този начин животът може да процъфтява в ерата на бавен икономически растеж.
Източник: Reuters
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Развиващите се страни дължат на Китай най-малко 1,1 трлн. долара
България в топ 20 на развиващите се икономики в света
Рецесия в САЩ ли е това, за което мечтаят развиващите се икономики?
Коментари