Развиващите се страни дължат на китайски кредитори най-малко 1,1 трлн. долара, сочи нов анализ, според който над половината от хилядите заеми, които Китай е отпуснал през последните две десетилетия, вече са дължими, а много от кредитополучатели имат финансови затруднения.
Просрочените плащания по заеми към китайски кредитори скачат, според изследователския център AidData, към университета William & Mary в щата Вирджиния, който установи, че близо 80% от кредитния портфейл на Китай в развиващия се свят в момента подкрепя страни с финансови затруднения, предава CNN.
Години наред Пекин насочваше средствата си към финансиране на инфраструктурни проекти в по-бедните страни – включително в рамките на инициативата, стартирана преди десетилетие от президента Си Дзинпин „Един пояс, един път“.
Това финансиране се вливаше щедро в пътища, летища, железопътна инфраструктура и електроцентрали от Латинска Америка до Югоизточна Азия и помагаше за икономическия растеж ба страните кредитополучатели. Целият този път сближи много правителства с Пекин и превърна Китай в най-големия кредитор в света, като същевременно получаваше обвинения в безотговорно кредитиране.
Сега 55% от китайските официални секторни заеми за развиващи се страни са навлезли в периода си на изплащане, сочи анализ на AidData за чуждестранното кредитиране на страната за над 20 години към 165 страни.
Снимка: iStock
Тези дългове трябва да се изплащат при един нов предизвикателен климат на по-високи лихви, изпитващи затруднения местни валути и забавящ се глобален икономически растеж.
„Много от тези заеми бяха издадени в периода на инициативата „Един пояс, един път“, започнала през 2013 г. и бяха с 5,6 и 7-годишни гратисни периоди, които благодарение на международните усилията след това бяха удължени с 2 години заради пандемията“, заяви изпълнителният директор на AidData и автор на доклада Брад Паркс пред CNN.
„Сега историята се променя. В последното близо десетилетие Китай беше най-големият официален кредитор в света, а сега сме в ключов момент, в който реално е най-големият събирач на дългове в света“, отбеляза той.
ОЩЕ: Западни компании обръщат гръб на Китай, пренасочвайки инвестициите си към други развиващи се пазари
Докладът на AidData е основан на нейна база данни, която проследява ангажименти за заеми и грантове, възлизащи на 1,34 трлн. долара от китайското правителство и държавни кредитори на кредитополучатели в публичния и частния сектор в страни с ниски и средни доходи за периода между 2000 г. и 2021 г.
Този набор от данни, изграден чрез събирането на информация от официален и публични източници за индивидуалните заеми и грантове, предоставя един от най-широките изгледи към известното със своята непрозрачност китайско финансиране.
Изследователите цитират и данни, докладвани от кредитори на базираната в Швейцария Банка за международни разплащания, които според тях показват, че кредитополучателите от развиващите се страни дължат на китайските кредитори най-малко 1,1 трлн. долара и до 1,5 трлн. долара към 2021 г.
Мениджър на международни кризи
Снимка: iStock
От AidData казват, че до 2008 г. на Пекин никога не му се е налагало да с над 10 затруднени финансово държави с неплатени дългове. Но до 2021 г. е имало най-малко 57 държави с неизплатени задължения към китайски държавни кредитори, които имат финансови затруднения. Това изглежда е фактор, който променя начина, по който Китай кредитира.
Финансирането за големите инфраструктурни проекти в развивашия се свят, които са спечелили благоразположението на Пекин, бележи рязък спад. намалява. Вместо това Китай предоставя значителен брой спешни спасителни заеми, според AidData.
Китайското кредитиране обаче още не е достигнало дъното. Китай остава най-големият единичен официален източник на финанси от страните от Г7, както и от многостранни кредитори, казват изследователите в доклада.
Това е факт, дори след като САЩ и партньорите ѝ от Г7 засилиха усилията си в тази посока. Заедно те изпревариха Китай с около 84 млрд. долара през 2021 г.
Ангажиментите за финансиране на Китай към развиващия се свят намаляват в началото на пандемията, според AidData. Те падат от пиковите близо 150 млрд. долара през 2016 г. до под 100 млрд. долара през 2020 г. за първи път от 2014 г.
Снимка: iStock
Финансирането обаче още е на стойност десетки милиарди, според най-новите данни от AidData, които документират ангажименти за 79 млрд. долара през 2021 г., включително грантове и заеми, което е с 5 млрд. долара повече от 2022 г.
За сравнение, Световната банка е обявила ангажименти за финансиране на развитието в международен план за 72 млрд. долара през 2021 г., каза AidData.
Делът на китайското кредитиране на инфраструктурни проекти, като дял от общите ангажименти към страни с ниски и средни доходи обаче спада от 65% през 2014 г. на 50% през 2017 г. и от 49% през 2018 г. на 31% през 2021 г.
През 2021 г. 58% от кредитирането е боло под формата на спешни спасителни заеми, които са помогнали на изпитващите финансови затруднения страни да поддържат валутните си резерви или да погасяват дълговете си към други международни кредитори.
Това означава, че Китай изпълнява все повече ролята на „международен кризисен мениджър“, според AidData, които посочват, че това кои кредитополучатели ще бъдат спасявани зависи от степента им на риск за китайския банков сектор.
„Много показателно е, че не всяка държава, която е в затруднено положение, получава спешен спасителен заем от Китай. Това, което установяваме е, че те насочват тези заеми само към най-големите кредитополучатели по инициативата „Един колан, един път“, където китайските банки имат най-голяма експозиция. На пръв поглед Китай спасява кредитополучателите, но всъщност той спасява собствените си банки“, посочи Паркс.
Натрупване на мускули
Снимка: iStock
Въздействието, което тези проблемни заеми могат да окажат върху китайския банков сектор, който има все повече затруднения с вътрешния дълг, не е ясен.
Китай се присъедини към други кредитори при общите преговори за облекчаване на задължения на изпитващи затруднения кредитополучатели като Замбия и Гана, но от AidData смятат, че той може би подкопава координираните усилия, като си „пробива път към началото на опашката, изисквайки кредитополучателите да предоставят парично обезщетение“.
Страната също налага по-строги санкции за просрочени плащания.
Китай последователно защитава практиките сеи за облекчаване на задълженията, заявявайки, че те играят „положителна“ и „конструктивна“ роля в многостранните усилия, като отбеляза миналия месец, че „устойчивостта на дълга продължава да се подобрява“ при програмата „Един пояс, един път“.
Страната също се е насочила и към синдикирани заеми, при които Китай си сътрудничи със западни търговски банки и многостранни институции при одобряването на проекти и ограничаването на бъдещи рискове, според данните на AidData.
Снимка: iStock
Половината от портфейла на Китай от неспешни заеми към развиващите се страни вече е предоставен чрез синдикирани заеми, като над 80% от тях включват тези западни или многостранни партньори.
През последните години Китай също предприе промени в инициативата „Един пояс, един път“ с оглед на засилването на надзора и намаляването на риска, на фона на негативната реакция относно екологичните, социалните и трудовите опасения относно проектите.
Китайските ръководители са защитавали ефекта от инициативата. На форум в Пекин миналия месец те приеветстваха нова фаза на проекта, фокусирана върху „висококачественото“ развитие.
Междувременно от AidData предупреждават страните, които вече са задлъжнели и искат да рефинансират със спешни спасителни заеми на Пекин, че „трябва да внимават за опасностите, които крие смяната на по-евтин дълг с по-скъп“.
Източник: CNN
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Преките чуждестранни инвестиции във втората по големина икономика удариха 25-годишно дъно
Вносът в Китай изненадващо нарасна, докато износът спадна с повече от очакваното
Как влияят на света икономическите проблеми на Китай?
Ще измести ли Индия затруднения Китай на картата на световната икономика?
Задава се пикът в търсенето на изкопаеми горива, Китай отново променя световната енергийна система
Европа стяга алтернатива на китайския "Един пояс, един път“
Войната в Украйна и Израел: Защо Китай не може да си позволи нов голям конфликт?
Коментари