Руската икономика може да се завърне към предпандемичните си нива още през догодина, адаптирайки се към ефектите от международните санкции, въпреки че желанието на Кремъл за засилване на военния фронт може да попречи на целта.
„Икономиката на страната е нараснала с 4,6% през второто тримесечие на годината и с 1,5% през първата половина“, заяви премиерът Михаил Мишустин на среща с държавни представители в петък, цитиран от Bloomberg.
Задълбочаването на недостига на работна ръка още повече затруднява ситуацията в Русия, тъй като властите се опитват да набират повече доброволци за войната в Украйна, която продължава вече 18 месеца. Това може да доведе до промени в начина на привличане на хора, чието отсъствие да не се усеща така силно в работната сила.
Миналата седмица Путин подписа закон, увеличаващ наборната възраст на 30 години от 27 и забранява на мъже да напускат страната, щом веднъж са получили дигитално известие за наборна служба. „Мерките може да позволят „таргетирана мобилизация“, която ще стимулира краткосрочния растеж чрез намаляване на въздействието на недостига на работна ръка и ще позволи на икономиката да достигне предвоенния си размер през втората половина на 2024 г., скоро след насрочените президентски избори“, заяви икономистът на Bloomberg Economics за Русия Александър Исаков.
По думите му наборната мобилизация не е много вероятно да обърне спада при дългосрочния растеж.
Данните за БВП означават, че руската икономика се е разширявала 4 поредни тримесечия, след като отчете спад от над 4% преди година, опровергавайки очакванията за продължителен спад в отговор на санкциите заради войната в Украйна. Увеличаването на военните разходи са подкрепили индустриалното производство, а потребителското търсене е набрало инерция.
Въпреки това цената на рублата приближава 100 рубли за долар, като отслабва с почти 25% от началото на годината – спад, за който управителят на централната банка Елвира Набиулина обвини главно влошаването на условията за международна търговия.
Макар вносът да остава стабилен, ограниченията върху руските енергийни продажби, включително налагането на тавана на петролните цени от Г-7, доведе до стабилен спад на приходите от износ, довело до най-ниския излишък по текущата сметка на страната от 2 години.
„Икономиката може да достигне предвоенните си размери до средата на 2024 г.“, прогнозира Наталия Лаврова, главен икономист на BCS Financial Group, която очаква 2% растеж през 2023 г.
Наскоро Руската централна банка актуализира прогнозата си растеж за годината до диапазона от 1,5% до 2,5%, като посочи, че производството в повечето сектори, фокусирани върху местното търсене, е достигнало или дори е надминало предвоенните нива. Ръстът през следващата година се очаква да е от 0,5% до 2,5%, а за 2025 г. оценката е за 1-2%.
Властите в страната предупредиха, че капацитетът за разширяване на производството в руската икономика е все по-ограничен от условията на пазара на труда, което помага за засилване на инфлационните рискове наред със санкциите и растящите разходи на правителството, свързани с войната.
„Ако говорим за числата за цялата година, през 2024 г. Русия вече ще е отвъд нивото от 2021 г.“, смята икономистът на „Росбанк“ Евгени Кошелев.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Колко загубиха най-големите европейски компании, когато напуснаха Русия?
Защо парите в обращение в Русия нараснаха до рекордна стойност?
Войната в Украйна: Болно място за европейския бизнес или средство за по-добра ефективност?
Коментари