Корупцията пречи на България в борбата с пандемията


Корупцията пречи на България в борбата с пандемията

2948

Откроява се връзка между пандемията и корупцията. Това заяви изпълнителният директор на "Прозрачност без граници" Калин Славов при представянето на резултатите от международния Индекс за възприятие на корупцията за 2020 година.

Според наблюденията на Славов, в страните със систематични проблеми с корупцията отговорът на пандемията е много труден, много слаб и се откроява предпоставка за корупционно поведение.

По отношение на България той конкретизира: "кризата, предизвикана от коронавируса, открои проблема с неглежирането на социалните системи като здравеопазване и образование, стана повод за ограничаване отчетността на институциите и за осъзнато възпрепятстване на гражданския контрол". COVID-19 стана повод за ограничаване на гражданския контрол над институциите, но и за нарушаване на системата за контрол и възпиране между самите институции, продължи той и припомни, че в началото на годината бе прекратен контрола върху изпълнителната власт от страна на парламента, спрян за не малко време беше и съдебният контрол върху администрацията.

Ерозията на независимостта на съдебната система продължава, посочи още той и изтъкна, че имаме неефективни разследвания, неефективно санкциониране за неприемливо поведение на лица, заемащи висши държавни длъжности. По думите му в България демокрацията е в отстъпление.

"Именно в тези условия е възможно без последствия въздухът да бъде отровен с горене на вносен боклук, водата от язовирите да се източва безконтролно като цели градове и региони остават на тежък режим; горите са безжалостно изсичани, а хотелите биват наричани подпорни стени и министри ни убеждават в това от екраните на телевизорите със седмици", каза Славов, представяйки как изглежда корупцията и възприятието за нея.

Индексът за възприятие на корупцията за 2020 г. показва липса на напредък в борбата с корупцията, която подкопава глобалния здравен отговор на COVID-19 и допринася и за продължаващата криза на демокрацията. Индексът за България е 44 пункта, с което страната се нарежда на 69-о място в световната класация и на последно място в ЕС.

Индексът за възприятие на корупцията за европейските държави е средно от 64 пункта, докато българското представяне с 44 точки, е в групата на изоставащите, където сме заедно с Унгария и Румъния, т.е. последното място на България отново е факт.

"Отново сме в опашката с доста нисък индекс, който показва системни проблеми при справяне с корупцията", коментира Славов и отбеляза, че това е валидно за всички с индекс под 50 точки. "Нивото от 44 точки, което ни поставя в опашката на ЕС показва, че България се справя най-зле в ЕС с проблема корупция", подчерта той. "Ако корупцията е риск в управленските процеси, реализиращ се чрез злоупотребата с евросредства, то този риск в България се управлява най-зле от държавите от ЕС", поясни Славов.

По думите му, графиката за динамиката в периода 2012 – 2020 г. прилича по-скоро на диагноза – хронично продължаващо заболяване. "Последните 8 години се движим в много тесен коридор, показващ системен проблем в борбата с корупцията и не можем да се откъснем и пречупим тенденцията", добави той.

Според някои изследователи има авторитарен оттенък в начина на управление на държавата, който ни държи в такива нива, отбеляза Славов. За същия период Гърция отбелязва повишаване с 13 точки и вече преминава границата от 50, което я нарежда сред държавите, които започват да овладяват корупционните процеси.

Има засилване на автократични тенденции у нас, смята и Славов. Според него това е свързано най-вече с начина на управление на публичния ресурс - без да се създава реална конкурентна среда и без да се използват механизмите на обществения контрол, публичност при разходването на средствата, но също така заради механизма, по който се случва законодателния процес. "Той е сведен до проформа процес, като често се заобикалят предвидените в Конституцията и Закона за нормативните актове процедури, които гарантират защитата на широки обществени интереси", коментира Славов.

"Не се правят обществените обсъждания, използва се т.нар. кратка писта – внасяне на законопроект от народен представител, без оценка на въздействието и финансова обосновка, използват се закони, които нямат нищо общо с регулираната материя, за да се правят промени от много значим мащаб", посочи той. Всичко това, сведено през политическата воля на една пирамидално конструирана партия и лобизъм на тъмно, по думите му дава всички съставки на рецептата за получаване на автократично управление и те са налице.

От 202 изследвани държави в световен мащаб в 26 държави са установени отчетливи тенденции към автократичност в политическия живот и България е една от тях, констатират от "Прозрачност без граници". България се нарежда сред държави като Унгария, Полша, Чехия, Сърбия, Турция, САЩ, Индия, в които има отстъпление от базисни демократични стандарти в управлението през 2020 година, уточни Ваня Нушева от "Прозрачност без граници".

Очертавайки взаимовръзката между демокрация, противоепидемични мерки и корупция, Нушева отбеляза, че в държавите, в които нивото на корупция е по-високо, нагласата на управляващите елити е да ограничават граждански права и да не спазват демократичните стандарти в управлението. Тя обърна внимание и на взаимовръзката между дела от БВП, който отделят и нивото на корупция в съответните държави.

За България, Нушева конкретизира, че от години очакваме създаване на електронна система за управление на процесите в здравеопазването, но все още нямаме необходимата електронна система, която да интегрира всички компоненти и да гарантира контрол на публичните разходи "Това няма как да не създава впечатлението, че се изливат огромни пари в тази система и степента на неудовлетвореност от здравното обслужване е изключително висока", отбеляза тя.

"Държавите, които не съблюдават демократичните стандарти не се справят достатъчно добре нито с управлението на пандемията, нито с ограничаването на корупцията", коментира Нушева. Пандемията стана повод за възпрепятстване на структурите на гражданското общество да осъществяват наблюдение на институциите и доведе до изливане на средства, което не подлежи на ефективен граждански контрол, посочи още тя.

Като приоритетни насоки за противодействие на корупцията тя препоръча засилване на обществения надзор на институциите, осигуряване на прозрачни и конкретни процедури за обществени поръчки и разходване на обществени средства, защита на демокрацията и насърчаване на гражданското участие, както и осигуряване на пълноценен достъп до информация, който позволява на НПО и медиите да осъществяват по-адекватен контрол върху управляващите.

Още по темата - ТУК

Още от Икономика


Помогнете на новините да достигнат до вас!


Радваме се, че си с нас тук и сега!

Посещавайки Expert.bg, ти подкрепяш свободата на словото.

Независимата журналистика има нужда от твоята помощ.

Всяко дарение ще бъде предназначено за неуморния екип на Expert.bg.

Банкова сметка

Име на получател: Уебграунд ЕООД

IBAN: BG53UBBS80021021528420

BIC: UBBSBGSF

Основание: Дарение за Expert.bg

Sportlive.bg
Реклама

Валути

BNB Logo
  • EUR
    1
    1.955
  • USD
    1
    1.643
  • GBP
    1
    2.2606
  • RUB
    100
    2.12685
  • JPY
    100
    1.50217
виж всички

Крипто валути


  • Bitcoin Cash
    1
    1137.60
    1087.54
  • Litecoin
    1
    424.06
    405.42
  • Ethereum
    1
    3661.89
    3501.93
  • Bitcoin
    1
    102470.27
    97994.64
виж всички
Реклама

Най-четени новини


виж всички