Проблем ще е ако е започнало разплащане по непредставения План за възстановяване, алармира депутат

Проблем ще е, ако е започнало разплащане по определени проекти, които не би трябвало да бъдат част от Националния план за възстановяване и устойчивост. За това алармира в кулоарите на парламента депутатът от Демократична България Борислав Сандов. Като пример той посочи дружеството "Напоителни системи", за които, по думите му, българският план предвижда около 800 милиона лева и не по начин, по който те действително да окажат положително въздействие на адаптацията към климатичните условия на българското селско стопанство.

Проблем би било, ако Планът за възстановяване бъде оставен дълго време да отстоява с оправданието, че е морален дълг на това правителство да не внесе финалната му версия, смята Сандов. По този начин ще се забавят и оперативните програми, а този план е демаркационна линия, което означава, че не може да има подпомагане от оперативните програми по въпроси и теми, които са в Плана. Като нямаме внесена финална версия на Плана, не могат да тръгнат и оперативните програми и ще бъдат блокирани. "Това е капан, който може да въвлече страната в икономическа криза в следващите няколко месеца", предупреди депутатът. 

Най-големият риск, според него, е българското правителство да не се съгласи с предписанията, дадени от ЕК и предложенията на българските заинтересовани страни.  

Депутатът отбеляза още, че би било проблем, ако държавата не успее чрез Плана за възстановяване да ангажира и привлече достатъчно сериозен частен капитал. "Защото тогава това биха били едни пари, наляти в една каца, която знаем, че често пъти се оказва пробита от корупционни схеми", поясни той. 

Ревизия на Плана трябва да се направи към последната му версия, но първо тя трябва да бъде показана, категоричен е Сандов. Третата версия на Плана все още не е публична, подчерта той и настоя: "Трябва да видим дали отговаря на европейските изисквания, дали е съобразена с обществените консултации, които бяха направени по темата и дали отговаря на интересите на българската държава". 

Ако говорим за ревизия, то тя не би следвало да бъде огромна и драматична, но все пак би следвало да усъвършенства Плана и да го направи подходящ за одобрение от ЕК и страните-членки на ЕС, добави Сандов. Според него, Планът трябва да претърпи промени, които са необходими от гледна точка на европейските регламенти, обществените очаквания и законността и да бъде все пак внесен достатъчно навреме около 30 април, за да може да даде глътка въздух за българската икономика и българските граждани.