Първичното енергийно потребление на ЕС се увеличава с близо 6% през 2021 г., показват данните на Eurostat. То все още е под предпандемичните нива от 2019 г., но с този темп страните от общността остават далеч от целите за намаляване на енергийното потребление до 2030 г. Не е ясно дали тенденцията ще се задържи на фона на енергийната криза и рекордните цени за енергоресурсите през 2022 г. Вече сме в световна енергийна криза: Кой ще пострада най-много?
През 2021 г. първичното енергийно потребление, т.е. включително и загубите от трансформацията на енергията, достига 1,3 млрд. тона петролен еквивалент, спрямо 1,36 млрд. тона през 2019 г. Според данните на статистиката през 2020 г. ЕС е бил най-близо до целите за 2030 г.
Крайното енергийно потребление, т.е. това от крайните потребители – домакинства, индустрия и селско стопанство, достига 968 млн. тона петролен еквивалент и нараства с 6,8% спрямо 2020 г. Спрямо 2019 г. има спад от 1,8%.
Понижението и при първичното, и при крайното енергийно потребление през 2020 г. е в резултат от пандемията и още през следващата година спадът се забавя. Затова Eurostat прави по-релевантно сравнение – със средните нива в периода 2017-2019 г., или с опит за изчистване на ефекта от COVID-19. Но трябва да се отбележи все пак, че и през 2021 г. имаше пандемични ограничения.
На този фон статистиката показва, че първичното енергийно потребление през 2021 г. спрямо средните нива през 2017-2019 г. спада най-видимо в Естония (-16,8%) и Португалия (-13,3%) и нараства в Литва (5,7%) и Полша (2,7%). Що се отнася до крайното енергийно потребление най-голямото понижение е в Малта (-10%) и Кипър (-9,7%). Същевременно има ръст в Румъния (7,5%) и България (3,9%).
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Употребата на въглища достига нов връх, тепърва ще чупи рекорди
Коментари