Няма нищо необичайно държавата да влезе в нова година без приет бюджет – законът изрично допуска подобна ситуация. В периода 1992–1998 г. забавяне в приемането на бюджета е регистрирано шест пъти, като причините се свързват основно с икономическа и политическа нестабилност в страната, а през последното десетилетие подобна ситуация е възниквала три пъти. Това се посочва в анализ на Фискалния съвет по повод настоящата политическа ситуация и оставката на правителството на Росен Желязков.
Ако Народното събрание не успее да приеме нов бюджет до началото на годината, държавата не спира да работи. Вместо това се прилага временна процедура, уточняват от Фискалния съвет.
Още: Фискалният съвет с критики и към новите проектобюджети
Какво предвижда временната процедура?
1. Държавните приходи продължават да се събират по същите правила и закони, които важат в момента.
2. Разходите могат да се правят само до толкова, доколкото са правени за същия период на предходната година. Тоест: ако миналата година през януари са изхарчени 100 млн. лева за дадена дейност, тази година без нов бюджет не може да се изхарчи повече от тези 100 млн. В допълнение, разходите не могат да надвишават реално постъпилите приходи. Държавата може да харчи само това, което реално е събрала като приход.
3. Корекции – ако има нови закони или решения, които вече са влезли в сила и изискват повече или по-малко средства, държавата трябва да се съобрази с тях.
4. Фискална дисциплина – дори в тази извънредна ситуация се спазват всички правила за стабилни държавни финанси (например ограниченията за дефицита и дълговото правило).
Още: Икономисти обясниха как ще влезем в еврозоната с бюджет в лева
5. Държавен дълг – Министерският съвет може да взема нов заем, но само за да изплати стар дълг, който изтича същата година. Тоест: не може да се взема нов дълг за нови разходи, а само да се “превърта” старият.
6. Колко дълго може да продължи това?
– Тази временна схема може да се използва най-много три месеца.
– Ако обаче няма избрано Народно събрание (например по време на избори), този период не се брои.
7. А какво става след тези три месеца, ако още няма бюджет?
Народното събрание, по предложение на правителството, трябва да вземе специално решение, с което определя нов срок, през който държавата може да продължи да събира приходи и да прави разходи при тези временни правила.
Исторически случаи в България през последните години
2022 г.
Правителството се сменя към края на 2021, което оставя малко време за подготвяне и внасяне на бюджет до края на годината. В резултат на това, срокът по закон (до 31 октомври) за внасяне на бюджетния проект, не е спазен. В следствие, парламентът приема бюджета за 2022 г. на 25 февруари 2022 г.
2023 г.
Проектобюджетът за 2023 г. е внесен от служебното правителство чак през април 2023 г. — значително след официалния срок. Основната причина: страната има няколко парламентарни избори (в края на 2022 г. и през 2023 г.) и отсъствие на трайно функциониращо правителство и редовен парламент. В резултат, окончателното приемане на бюджета се забавя — Законът е приет едва в ранните часове на 28 юли 2023 г.
За разлика от 2022 г. се взема решение да се внесе и гласува удължаващ закон, който е приет на 28 юли 2023 г. Законът е публикуван в “Държавен вестник”, брой 66 от 1 август 2023 г.
2025 г.
Забавянето на бюджета за 2025 г. се дължи основно на политическа нестабилност — множество избори, коалиционни преговори и смяна на правителство, което е основна пречка да се внесе навреме и приеме бюджетният проект. В резултат държавата стартира годината чрез временни рамки, а окончателният бюджет влиза в сила през пролетта.
Взема се отново решение да се гласува отделен нормативен акт за удължаване.
Коментари