Тристранният съвет не успя да постигне съгласие по държавния бюджет и бюджетите на НЗОК и Държавното обществено осигуряване (ДОО).
„Бяха обсъдени най-важните закони, които имат отношение към 2023 г. – ДОО, бюджета на НЗОК и държавния бюджет. Имаше общ подход – всички приходи и разходи са планирани на база действащото към момента законодателство, без въвеждането на политики. Те представляват моментна снимка в рамките на държавата в резултат на действия от миналата година, които имат изражения върху финансите към този момент“, заяви социалният министър Лазар Лазаров след края на заседанието.
„НСТС не постигна съгласие по нито един проект. В изказаните предложения и мнения, от социалните партньори, се съдържаха предложения, свързани с промяна на параметри и провеждане на една или друга политика. Ние, от страна на служебното правителство, отговаряме, че това трябва да се направи от редовно правителство и управляващо мнозинство“, изтъкна още той.
По думите му в ДОО се предлага осъвременяване на пенсиите с 12%. Средната пенсия ще се вдигне с 16,7%. Лазаров заяви, че предвидените ръстове на пенсиите изпреварват прогнозираните равнища на инфлацията. Той увери, че няма замразяване на социални плащания. Задава се ново увеличение на заплатите и пенсиите
От КНСБ призоваха депутатите да чуят гражданите за политика по доходите. Те изразиха мотивите си да не подкрепят проектите, като според тях бюджетите не са достатъчно амбициозни.
НСТС не постигна съгласие по проекта за бюджет на НЗОК за 2023 г. Проектът беше подкрепен от синдикалните организации, но част от работодателските организации не изразиха подкрепа. Проектът предвижда бюджетът на НЗОК за 2023 г. да бъде 7 027 213,6 лв.
В НСТС не беше постигнат и консенсус около проектобюджета на ДОО за 2023 г. Това се разбра от изразените мнения на работодатели и синдикати по време на разискванията. Служебният вицепремиер и социален министър Лазар Лазаров обобщи, че НСТС не е постигнал съгласие по проектобюджета на ДОО, но посочи, че неговото ведомство подкрепя внесения законопроект.
„За първична извънболнична медицинска помощ се предвиждат близо 445 млн. лв., за специализирана извънболнична медицинска помощ – 447 млн. лв., за дентална помощ – 265 млн. лв., за болнична помощ – 3 269 млн. лв., за медико-диагностични дейности – 175 млн. лв., за лекарства, медицински изделия и диетични храни – 1 692 млн. лв. и др.“, посочи и.д. управителят на НЗОК д-р Йорданка Пенкова. По думите ѝ за тази година увеличението на средствата в бюджета е близо 900 млн. лв. В приходната част има ръстове, съобразени с повишените минимална работна заплата и прагове за осигуряване. В разходната част най-голямо е увеличението в здравноосигурителните плащания – над 6 млрд. лв., или с 821 млн. повече.
„Има свиване на средствата – с 30 млн. лв., за медико-диагностичните дейности, което е заради отпадналата необходимост от изследвания за коронавирусна инфекция“, заяви д-р Пенкова и добави, че въпреки това предвидените средства са повече спрямо касовото изпълнение за 2022 г. По думите ѝ в частта за медико-диагностични изследвания през 2022 г. са останали 60 млн. лв. неусвоени.
Председателят на Надзорния съвет на НЗОК Момчил Мавров заяви, че има немалък ръст в средствата за медицински изделия, който е с 26 млн. лв. повече. Мотивите за увеличението на разходите за първична медицинска помощ са свързани с новите дейности и обеми, които предстои да се плащат в областта на детското здравеопазване и за диспансерни и профилактични прегледи. „Предвижда се осигуряване на допълнителни средства и за работещите в труднодостъпни и отдалечени места. Предстои рамковото договаряне за болниците и договаряне на нови цени и обеми в болничната помощ, които да са актуални и да покриват нуждите, особено в областта на детското здравеопазване, където се очаква ръст в стойността на клиничните пътеки“, допълни Мавров.
Добрин Иванов от Асоциацията на индустриалния капитал в България посочи, че организацията се въздържа от подкрепа на проекта на бюджет, тъй като в проекта се запазва съотношението на разходната част на бюджета с предходните години. Здравноосигурителният модел е сгрешен, тъй като акцентът на здравноосигурителната система се поставя върху лечението на скъпоструващи заболявания със скъпи лекарства, вместо да се наблегне на профилактиката и превенцията. „Винаги сме препоръчвали да се повишат средствата за профилактика“, заяви той и допълни, че от асоциацията искат да се въведат интелигентни решения за контрол.
Станислав Попдончев от Българска стопанска камара посочи, че реалният ръст спрямо изпълнението е около 600 млн. лв. „На експертно ниво подкрепихме проекта, но имаме резерви и не можем да подкрепим бюджета на този етап заради липсата на политики“, допълни той. По думите му с предложенията не се променя философията на бюджета. „Публичните разходи са около 4.6% от БВП, разходите за директни плащания от пациентите са 2 пъти по-високи спрямо тези в ЕС. За 2022 г. разходите за лекарства за сметка на населението надхвърлят 3 млрд. лв. Вноските от държавата са не повече от 60 лв., а бизнесът внася 120 лв. Поради липса на политики и запазване на практики, които деформират системата, се въздържаме от подкрепа“, заяви Попдончев.
Цветан Симеонов, представител на Българската търговско-промишлена палата, отбеляза, че са склонни да подкрепят проекта, но имат забележки откъм нуждата от засилване на контрола върху изразходването на средствата.
Свилена Димитрова, Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България заяви, че подкрепят становището на работодателските организации, разтревожени от липсата на качествена промяна в начина на планиране на бюджета и призова държавата да положи усилия да внася пълния размер на дължимите здравни осигуровки за групите лица, които осигурява. „С оглед на условията, в които се намираме и служебно правителство, което полага усилия да има баланс в държавата, становището ни е да подкрепим бюджета“, каза тя и допълни, че предизвикателствата пред него са големи.
От Съюза за стопанска инициатива на гражданите изразиха подкрепата си за проекта на бюджет.
От КНСБ и от КТ „Подкрепа“ също изразиха подкрепа към проекта за бюджет, но Валери Апостолов от КТ „Подкрепа“ изрази резервираност от синдиката за разходите за възнаграждения на медиците. По думите му за тях ще останат малко над 5 млн. лв., което ще стигне за не повече от 7% увеличение, а от синдиката искат да има поне 15% повече.
Социалните партньори обсъждат проекта за Закона за държавния бюджет за 2023 г., както и проектите на бюджетите на НЗОК и ДОО за 2023 г.
На 21 април служебният министър-председател Гълъб Донев и служебният министър на финансите Росица Велкова обявиха, че правителството ще внесе в парламента Закона за държавния бюджет, разработен на база на действащото законодателство. Предложеният бюджет е с дефицит от 6,4 % от БВП, или почти 12 млрд. лева.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Коментари