Много българи може да не вземат дори минимална пенсия

Хората, които са се осигурявали на най-ниски нива, трябва да отидат и да преместят вноските си от частните пенсионни фондове в НОИ, за да получат поне една минимална пенсия. Това съветва бившият социален министър Лидия Шулева, която коментира проблема с допълнителното пенсионно осигуряване (т.нар. втори стълб на пенсиите) и предстоящата индексация на пенсиите. Обсъждат 3 варианта за вдигане на пенсиите

Според Шулева моментът е изключително важен за първата група от пенсионери, родени след 1959 г. "Моментът е ключов и трябва да се вземат решения как ще се формират пенсиите на първата група от пенсионери, родени след 1959 г. Има едно обсъждано решение – пенсията от НОИ да бъде намалена с 20%, което е категорично несправедливо", казва тя.

Въпросното намаление засяга целия период на осигурителен стаж и ще ощети хората за половината от времето, в което са внасяли пълна пенсионна вноска. 33% от пенсията, получавана от НОИ, идва от държавата, която участва като осигурител. Когато се изчислява този процент, тази субсидия се премахва и изведнъж тези хора, родени след 1959 г., се лишават от тази вноска на държавата. Има и други 5%, които доплаща държавата, обяснява бившият социален министър.

Отчитайки всички тези фактори, намалението на пенсията от първия стълб (държавното обществено осигуряване) трябва да бъде не 20%, а около 6-7%. Така повечето хора ще получат по-голяма пенсия, подчертава Шулева.

Проблемът с минималните пенсии

Това обаче не се отнася за българите на минимална пенсия, тъй като държавата винаги доплаща за техните пенсии. По правило минималната пенсия трябва да е 40-42% от минималния осигурителен доход (минималната заплата). Но тъй като сумата е прекалено ниска, им се дава 50-54%, дори 60% от минималното, а разликата се покрива от държавата. Така освен въпросните 33%, бюджетът плаща още между 10 и 20% за минимални пенсии. Минималната пенсия се вдига до 300 лв., а таванът - до 1400 лв.?

"Тези пари няма откъде да се вземат при допълнителното пенсионно осигуряване, което ще доведе до по-ниски пенсии за хората родени след 1959 г.", категоричен е бившият социален министър.

"Хората, които са се осигурявали на най-ниски нива, трябва да отидат и да си преместят вноските в първия стълб, за да получат поне една минимална пенсия. Няма откъде да дойдат парите", съветва тя.

Проблемът с парите в частните фондове

Факторите, които влияят на парите във втория стълб, са прекалено много. Капиталовите схеми се правят за дълъг период – обикновено 40 години, колкото е трудовия стаж. Когато се е правила схемата през 2000 г. – са определили 20 години, но в тези години имаше 2 кризи и това се отразява. Не може да се компенсира изоставането, посочва Шулева.

Нещата значително са се променили в последните 20 години и правилата трябва да се променят. "Хората трябва да могат да изчислят двете пенсии. Ако е по-ниска от минималната в страната, да се прехвърлят (в НОИ). Ако се запазят тези правила, пенсията може да падне под 250 лв.", обясни Шулева, която също е правила изчисления по този въпрос. Младите пенсионери с 3 пъти по-високи пенсии

Смачкването на средната пенсия

Идеите за увеличаването на минималната пенсия до 300 лв., а на максималната – до 1440 лв. ще има негативен ефект върху средната пенсия.

"Повдигат се минималните пенсии, но средните? Докато минималните се стремим да са над 40% от осигурителния доход, средните в момента са 30% от осигурителния доход. Това смачкване на средното ниво на пенсиите е изключително голям проблем и трябва да му се обърне внимание, тъй като ощетява хората", посочи друг проблем в пенсионната система Шулева.