Банковият надзор на ЕЦБ – власт върху разклатен трон

Банковият надзор на ЕЦБ – власт върху разклатен трон
Източник: Getty Images/Guliver

Няколко от най-големите финансови скандали в новата история на Европа накараха мнозина да се усъмнят открито в ефективността на надзора на Европейската централна банка (ЕЦБ).

Ето един близък поглед на финансовия анализатор Жан-Филип Лакор към надзорната политика на ЕЦБ и защо критиците казват, че тя не е достатъчна.

Какво е ЕНМ?

Известен като Единния надзорен механизъм (ЕНМ) е названието на системата за банков надзор в Европа. Регулаторът беше създаден през 2014 г., за да се избегне повторение на световната финансова и след това на дълговите кризи в еврозоната, които доведоха еврото до ръба на колапса.

Механизмът следи пряко 118 от най-големите банки в 19-членния клуб за единна валута, което представлява почти 82% от банковите активи в района.

Преди ЕНМ всяка държава-членка отговаряше за мониторинга на своите банки, със смесен успех.

ЕНМ е един от трите стълба на дългогодишния "банков съюз" в Европа, заедно с единната наредба за банките в еврозоната и механизма, отговарящ за ликвидацията на банките, които не са в състояние да изпълнят задълженията си.

Независимо че попада под егидата на ЕЦБ, ЕНМ функционира независимо - персоналът му дори е настанен в различна сграда във Франкфурт.

Какво точно прави?

ЕНМ може да разпореди рекапитализация на крехките банки и може да налага вето върху назначаването на мениджъри, които не се считат за подходящо квалифицирани.

Той провежда регулярни "стрес тестове", заедно с Европейския банков орган (ЕБО), за да определи дали банките са подплатени капиталово достатъчно за справяне с финансови сътресения.

Резултатът от последните тестове показа, че банките са "по-устойчиви", отколкото при предишната проверка преди две години.

Германската и британската банка се справиха най-лошо в симулацията през тази година, предвид възможното смущение в търговията и финансовите транзакции заради Брекзит.

Ако капиталовия буфер на банката се сметне за недостатъчен, контролният орган може да ограничи изплащанията на бонуси и дивиденти.

Какво е постигнал досега?

ЕНМ направи стъпки за свиване на натрупаните лоши кредити в миналото от банките в еврозоната, където кредитополучателите изостават с плащанията.

Под наблюдението на Даниел Нуи, която е начело на надзора, до средата на 2018 г. размерът на необслужваните кредити е спаднал от около трилиона евро до около 650 милиарда евро (740 милиарда долара).

По време на нейният петгодишен мандат няколко банки са обявени за "недостатъчно подготвени да се справят или близки до несъстоятелност", което изисква спешни мерки, насочени към избягване на данъкоплатци, теглещи спасителни кредити.

За да се предотврати сривът на испанската "Banco Popular" например, регулаторите уредиха купуването й от Сантандер за едно евро през 2017 г.

Но не всички банки си заслужава да бъдат спасени. Италианските "Popolare di Vicenza“ и „Veneto Banca" бяха пуснати в ликвидация миналата година.

Докъде стигат критиките?

Нуи беше принудена да защитава ЕНМ в скандал за пране на пари и подкуп, под ударите на който попадна латвийския кредитор „ABLV“ (която също бе под директния надзор на ЕЦБ), като каза, че нейният департамент не е имал правомощия да разследва престъпната дейност.

ЕЦБ може да предприеме действия само след като е била уведомена за такива нарушения от страна на националните органи, каза тя.

Тази пролет латвийската ABVL обяви доброволна ликвидация под натиска на щатските финансови органи. И това са само редките случаи, когато банките все пак са хващани в нарушения. Повечето подобни схеми минават безнаказано през "разхлабената" европейска банкова система

Критиците, особено в Германия обвиняват надзорния орган, че все още не е достатъчно строг и безпощаден, за да се справи с банковия резерв от лоши кредити.

Но усилията на ЕНМ за въвеждане на нови правила, които биха принудили кредиторите да отделят повече пари, за да покрият неплатените кредити, срещнаха силно съпротивление от южните страни като Италия, чиито банки остават претъпкани с лоши дългове от кризата.

Опозицията принуди ЕНМ да смекчи позицията си.

"Европейската централна банка не може повече да се крие зад гърбовете на националните надзори", заяви още през пролетта Свен Гийголд, говорител на групата на зелените в Европейския парламент. "Бизнес моделите на всички банки в еврозоната трябва да бъдат систематично проверявани за рискове, свързани с финансови престъпления. ЕЦБ вече има компетенциите да го прави". Според Гийголд е "унизително и злепоставящо", че се налага Съединените щати да действат като действителния надзор срещу прането на пари в Европа.

Европа има 5 основни проблема в областта на банковия надзор, отбелязва банковият редактор на Файненшъл Таймс Патрик Дженкинс,

Първо, директивата за борба с прането на пари бе пренаписвана пет пъти за последното десетилетие и в отделните страни членнки е приложена твърде разпокъсано. Второ, качеството на разследващите органи в отделните държави варира, заради което се смята, че едва 5% от случаите на пране на пари стигат до вниманието на властите. Трето, в Европа има страни (Естония, Латвия, Кипър и Малта), чиито икономики разчитат на привличането на чуждестранен капитал и съответно не разследват твърде ревностно произхода на този капитал. Четвърто, между националните надзорни органи има твърде слаба координация . И накрая, завършва Дженкинс, няма единна база данни в ЕС за прането на пари.

Освен това в ЕЦБ е настъпило безвремие заради изтичащите мандати на няколко от основните фигури. Даниел Нуи трябва да се оттегли на 31 декември тази година. Трима членове на управителния съвет на ЕЦБ също си стягат куфарите: вицепрезидентът Витор Констансио вече го стори на 1 юни, Петер Прат си заминава през май догодина, Беноа Кьоре - през декември. Мандатът на самия Марио Драги е до 31 октомври 2019. Тепърва ще се водят битките каква политика да изберат европейските надзорни органи в бъдеще.

Докато тези въпроси не получат сигурни отговори, от чиновниците във Франкфурт едва ли могат да се очакват решителни действия в каквато и да било посока, твърди финансовият анализатор Петър Йовчев пред българска медия. „Това поне отчасти обяснява упорството, с което ЕЦБ настоя да отложи влизането на България в механизма с поне една година“, заключава той.

Източник: AFP. Превод: БГНЕС

Редактор:

Expert.bg
Горещи оферти

Общо коментари / 0

Напишете коментар
Съгласявам се с общите условия за ползване на сайта
* Всички полета са задължителни. Коментарите подлежат на коментар.