Коментар на Терийз Рафаел за Bloomberg
Откакто преговорите за излизането на Великобритания от ЕС започнаха, имаше пет техни етапа, придружени с речи, пресконференции и опити за дипломация. Но двете страни не се доближиха дори малко до съгласие за това как трябва да изглеждат бъдещите им отношения. Сега въпросът е дали ще има сделка преди март 2019, когато споразуменията, обвързващи Острова и ЕС, автоматично изтичат.
Миналата седмица преговарящият от страна на ЕС Мишел Берние нарече разговорите "мъртви". По думите няма дори съгласие за нещата, които Брюксел е искал уточнени преди началото на преговорите.
Ясно е, че Великобритания ще бъде губещата страна от всичко това. Сделката - каквато и да е тя - ще затрудни търговията, намали сътрудничеството и настани несигурността в някои части на страната, например Северна Ирландия. ЕС няма да усети промяната толкова остро - той си има още 27 членки, между които последиците ще се разпределят.
Как да си обясним пасивността на двете страни? Ситуацията изглежда сякаш преговори реално не се провеждат, а просто се правят изявления, насочени към местната аудитория.
Британското правителство не може да направи компромис, защото така ще противоречи на твърдението си, че Великобритания може и без Европа. ЕС не може да направи компромис, защото иска да подреже крилата на евентуални други желаещи за отделяне.
Тъй като Брюксел все пак държи по-добрите карти, е по-вероятно да спечели състезанието. Но Лондон ще иска да падне по най-впечатляващия начин вместо скромно да потърси добрия вариант за своите граждани. Някои британци вероятно ще се радват да приемат скъпо и неудовлетворяващо споразумение само и само да имат независимост от ЕС. Но повечето се надяват на балансирано решение. В скорошно проучване 52% казват, че напускането без сделка с ЕС ще бъде "кошмар" за икономиката.
При това положение би било логично Тереза Мей да е по-сговорчива, нали? Но част от наратива на Brexit е именно убеждението, че Великобритания контролира нещата. Ако тя му се противопостави, ще изложи на показ разделението в партията си и ще дискредитира кампанията на толкова много свои колеги. Ще се изисква повече кураж, отколкото тя притежава. Ако пък ЕС беше по-мотивиран за постигане на сделка, това щеше да извади Великобритания от риторичния ѝ ъгъл. Но защо да вдъхва нови сили на почитателите на Brexit?
И все пак, при всички критики срещу Мей, няма никой друг в партията ѝ, който е подготвен да се изправи срещу избирателите. Може би нейната слабост е нейната сила. Ако тя най-накрая разбули митовете от кампанията за Brexit, истинските проговори могат да започнат.
Коментари