Първият индекс, посветен изцяло на измерването на стратегическата готовност за изкуствен интелект (ИИ) в държавите от Централна и Източна Европа бе представен в София, като изборът на столицата ни за град домакин на премиерата не е случаен. AI Chamber, в партньорство с The Recursive Media и в сътрудничество с Europe Cloud, представи CEE AI Index 2026 на Green Transition Forum в София.
Защо премиерата е в България?
Изкуственият интелект е неоспорима реалност и разбирането на силните страни и пропуските на всяка държава има значение както за индивидуалния, така и за общия напредък. Премиерата в държава, която заема 9-о място от 11, oтразява точно тази идея.
Още: Световни лидери призоваха за достъпен изкуствен интелект
"България разполага с реални активи: изчислителна инфраструктура, институт за изследвания в областта на ИИ с държавна подкрепа и едни от най-конкурентните оперативни разходи в региона. Това, което досега беше по-трудно да се покаже, е къде се позиционират тези активи спрямо останалата част от ЦИЕ и какво все още трябва да се промени. Индексът дава на този разговор фактическа основа. А това, че го представяме именно тук, в София, е знак, че България е готова да го води“, казва Томаш Снажик, главен изпълнителен директор на AI Chamber.
CEE AI Index е първият инструмент, създаден специално за измерване на готовността за ИИ в Централна и Източна Европа. Вместо да съпоставя региона с глобалните лидери, с които той все още не може да се мери, индексът задава друг въпрос: кои държави са изградили необходимите условия — в управлението, развитието на талантите и внедряването — за да развиват и управляват ИИ самостоятелно, по свои правила. Единадесет държави, 33 индикатора, 363 точки данни, разпределени в три стълба: „Среда“, „Ресурси“ и „Внедряване“. Резултатът е първата фактическа основа за региона, която показва къде се намира всеки пазар и какво трябва да направи оттук нататък.
България има потвърден статут на AI Factory чрез EuroHPC, което ѝ осигурява документиран достъп до споделения европейски изчислителен капацитет. Страната отчита най-ниските разходи за електроенергия в целия регион — конкретно предимство за операторите на инфраструктура за ИИ и за инвестициите в центрове за данни. По показателя за цифрови публични услуги за бизнеса тя се нарежда пред Словения и Полша. По наситеност на специалистите по ИИ България попада в средната група в региона — пред Хърватия, Латвия и Румъния.
Още: Изкуственият интелект ще засегне 60% от работните места
INSAIT — Институт за компютърни науки, изкуствен интелект и технологии, създаден в партньорство с ETH Zurich и EPFL — е сред най-значимите инвестиции в изследвания в областта на ИИ в региона спрямо мащаба на страната. Той дава на българските изследователи и deep-tech стартъпи достъп до мрежи и инфраструктура, които изпреварват останалата част от екосистемата.
Ефектът е видим в данните. България оглавява целия индекс на ЦИЕ по интензивност на патентите в областта на ИИ, а оценката ѝ по стълба „Ресурси“ от 41,7 надхвърля тази по „Среда“ с близо 13 точки — една от само трите държави в индекса, при които входният слой на екосистемата (таланти и финансиране) е по-силен от благоприятстващата среда.
Ограничението не е в амбицията, нито в техническия капацитет — то е в самата среда: зрелостта на отворените данни, насоките за сигурност, политиката по обществени поръчки и управленската инфраструктура са все още слабо развити, а специализиран орган за управление на ИИ липсва. Регулаторната пясъчна среда (regulatory sandbox) все още е на етап планиране.
"Това е картина на държава, която съвсем съзнателно е заложила много на авангардните изследвания в областта на ИИ — но все още не е изградила средата, в която този залог да се изплати“, казва Ана Мария Костанич, главен редактор на The Recursive. Това обаче не са постоянни дадености, добавя тя. „Това са конкретните пропуски, които индексът е създаден да изведе наяве, и те сочат право натам, където политиките и инвестициите биха имали най-голям ефект.“
