Понякога дори добрите лидери имат изкривена представа за себе си и не могат да осъзнаят, че допускат грешки. Това може да им изиграе лоша шега и да доведе до напрежение, непостоянство и неправилни решения.
Да живееш в собствения си сапунен мехур крие две големи опасности, пише OpenForum. Първо, личността на лидера изкривява реалността по незабележим начин, ефектите от което обаче са твърде забележими за цялата компания. И второ, ефектът на мехура е правопропорционален на способностите на ръководителя. Колкото по-добър е той в работата си, толкова по-голям и здрав е „мехурът”, с който се обгражда.
Ето трите основни грешки на повечето лидери:
1. Подценяване на времето
Визионерите работят на такива стратегически висини, че редовно подценяват реалното време и труд, необходими за извършването на някаква работа. Това изкривяване на реалността се хвали от медиите, които обичат историите за големия лидер, който отказва да приеме ограниченията на простосмъртните. За съжаление, в реалността резултатът е стотици изтощени, обезверени екипи, които произвеждат лоши, скалъпени решения единствено заради неспособността на ръководителите си да разбират законите на часовника.
2. Относителната стойност на хората и идеите
Второто изкривяване на реалността се получава, когато визионерски настроените лидери станат жертва на склонността си да поставят всичко – всяка идея, всеки човек – в някакви крайни категории. За тях идеята е или гениална, или идиотска. Няма средно положение, няма нюанси. "Това работи, това - не. Този е с нас, или срещу нас." И така нататък. Това е изключително отчайващо за онези, които са били окаляни с негативната категоризация, а за останалите е просто объркващо.
3. Какво чуват другите в изказванията на лидерите
Може би най-зловредната грешка на лидерите е, че те просто не могат да разберат какво са чули другите в изказванията им. Този проблем се случва в две противоречащи си крайности. На единия полюс са лидерите, които често се впускат в ураган от разсъждения и теории; бълват аргументи за и против идеите си; правят изненадващ брейнсторминг на самите себе си и така напълно объркват слушателите си. На другия полюс са онези, които дават инструкции, като си въобразяват, че служителите могат да четат мислите им. Те използват смътни, почти мистериозни алюзии, за да обяснят важните си директиви.
Коментари