„Можеш да видиш кой плува гол, когато вълната се отдръпне” – тази популярна реплика на милиардера Уорън Бъфет описва идеално ситуацията в лондонското Сити, отбелязва коментаторът на The Telegraph Филип Олдрик.
Нещо повече – световният финансов център, раздиран от скандали, все повече заприличва на нудистки плаж.
Пропуските на регулаторите не остават незабелязани – критики отправиха Международният валутен фонд и щатският конгресмен Каролин Малони.
Откакто Lehman Brothers колабираха през септември 2008 г., трусовете не стихват. Пране на пари за мексикански наркобарони и подмолни транзакциия с Иран (HSBC и Standard Chartered), манипулации на най-важната банкова лихвена ставка Либор, агресивно счетоводство (Ernst & Young и Lehmans), „неудачни” сделки (загубата от 1.4 млрд. паунда на UBS), пробутване на sub-prime ипотечни „боклуци” на клиентите (Goldman Sachs), „гримиране” на рискови операции за милиарди като „спасително убежище” (JP Morgan), и данъчни измами (Barclays).
Дейностите на Lehmans и AIG в Лондон изиграха сериозна роля при срива на двете компании и до голяма степен бяха първопричината за кризата, избухнала преди четири години.
Възвръщането на репутацията на Ситито е жизненоважна задача. Банкови институции от целия свят държат тук активи на предполагаема стойност от около 15 трлн. долара, под формата на кредити, междубанкови деривати или други финансови инструменти.
Нещо повече – финансовият сектор е втората по големина индустрия в Обединеното кралство след промишлеността, и без неговото възстановяване и икономиката не може да тръгне нагоре.
Лондон не може да си позволи да разчита на отминалата си слава. Хонгконг, Сингапур и Дубай захапват все по-голям къшей от глобалната финансова баница, да не говорим за традиционната конкуренция на Ню Йорк, Париж и Франкфурт.
За да запази лидерската си позиция, Ситито трябва да изчисти досието си. А тази задача остава в ръцете на регулаторите, защото, какъвто и самоконтрол да обещават банките, никой не им вярва.
Ожесточаването на контрола е вече факт – сделките с вътрешна информация все по-рядко остават незабелязани, а Barclays бяха санкционирани с рекордна глоба заради участието си в машинациите с Либор.
Наскоро регулаторите предупредиха и че всеки банкер, който си позволи да прекрачи границите на добросъвестността, ще се озове зад решетките.
На прицел са и щедрите бонуси за висшите мениджъри от сектора.
Саймън Глийсън от Clifford Chance признава нуждата от по-строг надзор, но подчертава, че все пак Лондон остава по-привлекателен финансов център от, да речем, Дубай.
„Защо Ню Йорк не е световен финансов център?” – пита той и отбелязва, че щатските регулатори просто не желаят това. Те предпочитат финансовият им сектор да е съставен от американски корпорации, подвластни на американските закони. За разлика от тях, британците трябва да решат задачата – как да наложат правила на институции извън тяхната юрисдикция?
Според Глийсън, Лондон е жертва на политиката си на отворени врати, и този факт няма да се промени.
Раналд Мичи, финансов историк от University of Durham допълва тази гледна точка.
„Щатските регулатори възприемат Лондон като привлекателно място за бизнеса, който желае да извършва операции, които не може да си позволи в САЩ.” – казва той.
Агресивната атака на американците срещу HSBC и Standard Chartered целеше да оправи запомнящо се предупреждение към чуждестранните институции, развиващи дейност в страната.
Отвъд океана обаче също не липсват скандали. Според анализатори, ударите по репутацията на Ситито скоро ще бъдат минало, а ожесточените действа на щатските регулатори ще привлекат още повече играчи към Лондон.
С други думи – когато вълната отново се обърне и покрие плувците, Ситито ще възвърне приличния си външен вид и бляскаво лустро, независимо дали регулаторите са успели да се разправят с нудистите.
Коментари